Няколко дена лежах болен и не можех да изляза нито да си купя нова книга, нито да взема касета под наем. Справих се със скуката като гледах SW и препрочитах "Властелина на Пръстените". И двете вече им загубих бройката, колко пъти ги правя. Наскоро Медарко беше казал, че повечето фенове на Властелина са и фенове на Войните и обратното. Замислих се защо е така... ами очевидно имат много общи неща, обаче май не съвсем
Първо искам да уточня, че под Властелина имам предвид целия свят на Толкин, самата трилогия плюс Силмарилиона, Преданията и т.н., а под Войните - филмите плюс разширената вселена.
На пръв поглед те си приличат. Имаме една фантастична вселена, която е изпипана до подробности. Има подробна история, простираща се хилядолетия назад. Повечето банални въпроси имат отговори. Съществуват и мистерии, но те са нарочно оставени такива, а не поради недоглеждане на автора. Нима и в реалния свят няма? Например египедските пирамиди, Стоунхендж и т.н. Това което имаме и при двете е чувство за един реален свят, а не просто някаква интересна история, разказана добре. Фантастичния елемент е втъкан в самата материя на тези светове. Крайния резултат е, че имаме реалистичен фантастичен свят, който ни провокира да го изследваме и разгадаваме. И в двата случая имаме богати изсточници на информация. Изследвайки ги можем да стигнем до много скрити отговори. Наличието на тези данни, вдъхва и надежда, че всяка мистерия може да бъде разгадана в бъдеще. Също като търсенето на Атлантида или разгадаването на Пирамидите. Тези мистерии всъщност ги правят по-реални. Ще си позволя да цитирам, можеби доста неточно, Тери Пратчет: "Един свят не е истински, ако няма загадки, тайнствени пещери, мистериозни чудовища в езерата, странни съпки в снега на високите планини."
Така до тук имаме, че и двете са: реалистични фантазии.
Сега ако се загледаме по-внимателно, ще видим доста разлики. Не говоря за жанра. Да махнем всички тези красоти и да се абстрахираме от факта, че са толкова богати (не че е лесно). Какво остава? Две фантастични приказки. Ако махнем и магиите, космическите кораби, елфите, извънземните и т.н. Май вече се вижда разликата.
Във Властелина остава борбата между абсолютното добро и абсолютното зло. Там имаме герои, които са безрезервно добри или напълно зли. Някои проявяват и двете си срани, но в РАЗЛИЧНИ моменти, т.е. лутат се между добрата и злата си страна. В този случей имаме една приказка за вечната борба между доброто и злото. Украсена със спираща дъха фантазия и с добавана история, за по-голяма достоверност. Тук историята е добавена, за да бъде придадена тежест и произведението да не остане просто една приказка. Светът изглежда истински, но в основата си се крепи върху недостижимите идеали за добро и зло.
Във Войните остават различни фракции борещи се за надмощие. Политически игри и интриги, а където те се изчерпват - насилие, породено не само от "лошите", но и от "добрите". Тук обаче нямаме нито някой пълен злодей, нито някой преливащ от добрина. Всички, които се правят на добри, въртят интриги, наравно с лошите. Дори Джедайския съвет, следва правилата си, а не съвеста си . Тези, които са набедени за лоши, май вършат и някои обществено полезни дейности . Старата република оределено не действа. Доста хора приветстват Новия Ред. Повечето герои се колебаят между тъмната и светлата си страна, било в силата, било в друга сфера (да кажем контрабандист, който става генерал и т.н.). Тук никой не се променя изведнъж, зад всяко решение се крие още нещо - любов, лична изгода или "благородна" лъжа в името на нещо, страничните резултати според случея са, че лош човек прави нещо добро или добър нещо лошо. Тази банална ситуация е разкрасена майсторски с фантазтични елементи, за да стане по-интересна. Тук историята се явява като естествено развитие на нещата. Един вид, ако имахме подобна ситуация, биха станали подобни неща.
Како излиза имаме две фантастични реалности, но Властелина всъщност е реалистична приказка, а Войните са приказна реалност. В първия случей е вдъхнат живот на една приказка и тя е направена да изглежда реална. Във втория една ситуация, която иначе би изглеждала обикновенна и банална (нямам предвид безинтересна), е украсена с бляскави фантастични елементи. Така тръгвайки по коренно различни пътища стигаме до блестящи резултати, които си приличат на пръв поглед.
А вие как мислите?
IF JADEN THEN
GOTO BIRARIA;
|