Благодаря за което! за никъде не бързам, не искам да имам големи очаквания, не искам да се ограничавам и вманиачавам, защото знам, че нищо не се получава. със сигурност истината е в навиците, и то не само относно храната, а като цяло хубавите навици, могат да те карат да се чувстваш наистина добре. но те се създават бавно, за разлика от лошите . да трябва да планирам, трябва да не прегладнявам и да се движа много. да се похваля-сега ще си взимаме куче и ще си го разхождам с огромно удоволстви, подюркала съм всички приятели да ходим на планина всяка събота или неделя...толковае хубаво и така. и се опитвам да се замислям всеки път когато хапна нещо, дали е хубаво за мен, не искам да си мъча организма с боклуци. много искам да накарам и баща ми да помисли за себе си, и той е на същото дередже само годинките, високото кръвно и диабета правят нещата по-опасни. надявам се моя пример да го мотивира. радвам се, че пиша искам това и това, и надявам се да продължа да пиша, но направих това и това. благодаря отново!
|