...това е твърде много месо за мен, наистина...но ще си купя книгата, защото изчетох темите на Дюканките този следобед и ми хареса пламъка им, позитивността им също.Харесва ми да научавам и нови неща и ще науча и за този режим.
По спомени от БВД мога да кажа, че не се чувствах особено добре като се лиша от въглехидрати, имено и по тази причина на мен плодово-разтоварващият режим на Емилова ми пасна по-добре на гладният откъм серотонинов приток мозък.
Колкото до приятелките, винаги ще има по някоя страдаща и нуждаеща се от съпричастност, а аз винаги ще си намирам повод да се разхайтвам и залитам в рафтовете със сладкиши, защото съм така усторена.И не защото не мога без тях, а защото зная, че мога да се справям с килограмите и дори да трупна сега 10, мога да ги сваля.Но май позабравям, че пораствам и става все по-трудно, както и че колкото и добра да е кожата ми, в един момент ще вдигне ръце и ще стане на хармоника.Но все си казвам "още един път и спирам с експериментите"...а после "от утре"...и така, до моят си миг.
Сега съм добре с килограмите, но усещам едно постоянно напрежение, че мога да се изпусна, честон казано 55 ми бяха много малко- аз не съм тип кльощава жена, аз съм по-скоро фигурата на Белучи Моника и нямам нищо против, стига да не я скривам Белучито до неузнаваемост.Но въпреки всичко не мога да спра да се виждам с критични очи и мисля, че след толкова години неудовлетвореност, превърнах това състояние в своя професия.

Такива ми ти работи, драга Мерудийке

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите