при майка ми, която има малко наднормено тегло, но пък високо кръвно налягане и начална форма на диабет, та трябва да внимава с храненето- хлябът е просто мания!
Тя просто иска да се храни само с него, но не го прави, разбира се, защото е разумен човек.Обаче, какво исках да споделя...ах, да- че, ако тя например откаже хлябът изцяло, направо да го изключи за няколко седмици, въпреки че вече е на 60 години и за две- три седмици е в състояние да свали килограми, които за нейната възраст звучат направо смайващо.
От друга страна майка ми е жена, която никога не е пазила диети, тя- проклетницата е от онези фини същества, които така им е дал дядо Боже да са с чудесна фигура, която аз съм наследила, благодарим, но пък да й бях взела и волята, но това е друга тема.Та, майка ми като изключи хляб и тестени изделия от менюто си и за няколко седмици хлътва направо и аз не спирам да се чудя и разбирам, че всеки оргиназъм в крайна сметка има своя организация и сам ис решава как ще се държи при наложен му режим, затова да ви кажа не си припадам особено по разни му там диети и течения.
По Емилова се запалих не за отслабване, аз вече бях отслабнала, а заради пустата мигрена, която не излекувах и след два курса на плодолечение.В момента така или иначе опрях до лекарства и пак съм съм с пристъпи, но по-леки и има надежда.Интересното е че..леле, как се отплеснах пак, само както аз си мога, нали , та...откакто пия лекарството против мигрена и ми изчезна напълно лудото желание за сладко.Иначе аз съм сладкояд и тестояд, а от това на всичко ни е известно, че се пълнее най- качествено и бързо.Значи, в мозъците ни има центрове, които ни объркват...щом, сега когато пия този стабилизатор и не ми се яде не само сладко, ами и за три седмици отслабнах с шест килограма, което малко притеснява вече и мен, и лекарят.
Сега не ме наскачвайте да го пиете, защото първо мозъкът ви става на конфитюр, после на сладко, след това на желе, на сладко и после, ако от малкото щастливци може и да ви се възстанови на мозък или да си остане завинаги на пелте
Такива ми ти неща, мили съклубници- мисълта ми бе, че желанието ни за сладко, за тестяно или каквото и да било там не иде от корема, а от мозъка и с тези тревожни мозъци, които ни образува този начин на живот, в който оцеляваме, остава ни само да се надяваме и да вярваме...и да се борим, че как иначе:)
|