ОБНАДЕЖДЕНА страхотна си! Много харесвам твоите разсъждения, куражът и спокойствието, които лъхат от твоите думи! Възхищавам се на твоя опит, и не толкова на успехите ти в борбата с кг.- те са безспорни, а по-скоро на това, че си дръзнала реално да ги постигнеш! Ще поясна: мисля, а и съм се убедила от своя скромен житейски опит, че когато имим някаква цел, аз се чувсвем "пълна", устремена, има смисъл в дейстията по отношение на моето здраве и фигура през деня ми - не точно "смисъл", а -как да кажа- имам повод да правя нещо хубаво и полезно за себе си! Колкото повече се доближавам до целта - в случая отслабвам, толкова повече се чудя "Какво ще правя като постигна целта?Вече няма да имам извинение да се грижа за себе си, да си позволяман лукса да почивам, да ходя на масаж, а ще трябва да се ангажирам още повече със семейни задължения, с дете и т.н." Не, че някой ме кара или подобно, по -скоро аз сама се принуждавам, самата аз се чувствам много виновно, когато се грижа за фигурата си, вместо да се грижа например за детето си! Боже, какво деформирано съзнание имам! Не знам дали ме разбирате! В крайна сметка човек трябва да бъде и малко егоист!
Моите резултати не са толкова големи като твоите ,обнадеждена. За месец и половина успях да сваля само 5,5 кг. - да, вече ми личи, защото не е все едно да си 81,0 кг при ръст 168 см. или 75,0 кг. Чувствам се по-добре, по -лека. Реално моята цел 66-67,0 кг. /толкова бях преди да забременея преди 2 год./. Но имам проблем- мъчи ме страшен ПМС! ЗАТОВА ИСКАМ ДА ТЕ ПИТАМ обнадеждена /ВИДЯХ НЯКЪДЕ НАЗАД, ЧЕ ПО ПОВОД ПМС СИ ОТИШЛА ПРИ Д-Р ЕМИЛОВА/ - даде ли ти д-р Е. отговор: превдид по-ниското тегло на жената - засилват ли се или обратно проявите на ПМС; не следва ли и оплакванията да намаляват с намаляване на теглото? Ако имаш възможност, и ако не считаш, че с нещо би накърнила лекарската й етика, моля те да ми отговориш!