Моят прадядо спазваше този принцип и вдействителност почина на 110 години след като решиха да му правят рутинни прегледи (защото е дълголетник?),а дотогава беше в отлично здраве , със всичките си зъби и сам се грижеше за стопанството си (живееше в близко соф. село). Звучи като анекдот , но беше малко преди да стане на 100 години отиваме при него (с куп уговорки :може ли да не ходя , толкова съм уморена от учене ,тренировки и н.т.) и той ни посреща , сядаме около масата и като при патриархат оставяме той да говори. По едно време човека споделя : - Деца, деца , започнах да се уморявам вече!!!!!- Представяш ли си 18 год срещу 100 години ?