|
|
| Тема |
 Марина |
|
| Автор |
reader (furniture) |
|
| Публикувано | 25.03.09 09:26 |
|
|
|
Марина, нашите празници ни наказват.
Нашите празници са безмилостни, екзотични слънца.
Те изгряват внезапно и внезапно залязват,
а срамът обгаря
виновните ни лица.
Марина, нашите празници са отломъци
от времената, в които сме били богове.
Любовта е опит да си припомним,
че сме съвсем смъртни.
И не съвсем.
Затова не бива да се разминем така,
както чудото се разминава
с невярващите очи.
Нека една минута се изумим пак!
Нека една минута камбанно да помълчим!
Марина, нашите празници са нашият срам...
Те ни правят велики, а ние ги правим жалки.
Най-страшното не е, че ще остана сам.
Най-страшното е това,
че те обичам малко.
1986
автор: Бойко Ламбовски
Кое е най-страшното?
Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...
| |
| |
| 
|
|
