Песен няма. И нова тема няма, та реших да ползвам тази. Мислех си днес колко хубаво, че някой някога е измислил музиката. Точен заместител на всякаква любов там и други подобни, само дето може да е винаги твоя. Оня ден пак ме сполетя усещането - сякаш се разпаднах на звуци, на отделни късчета музика, всяка моя клетка беше част от музика и сама музика. Космическо усещане.

Хайде, чакам вие да ме поздравите с нещо този път.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...