Казвам, че личната ми музикална вселена е квадратна рамка, на четирите стени на която са изписани имената на четирима велики за мен изпълнители. Казвам “рамка” не защото робувам на ограниченията, но в крайна сметка бутането на стени за мене винаги е значело просто разширяване на рамката, за да има още веднъж възможност за преодоляване.Та тази моя рамката е обширна и пътуването от единият до другия й край изисква понякога голямо търсене на парченцето пъзел, което ще пасне правилно на пътеката. Предполагам има и около рамково простраство хехе, но това е друга тема. Няма значение кои са другите трима, в момента ще говоря за онази стена на която е изписано Depeche Mode. Да съм била на 15 когато заслушах Depeche и в новопридобития ми уокмен се въртяха един след друг, денонощно /аз си заспивах със слушалките/ албумите от Speak & Spell до Violator. После нещо стана, все още строях /или опознавах/ рамката си, отпътувах на юг и се забравих там. Преди две години беше онази вечер, в която на локалния сървър попаднах на всички албуми на Depeche.... започнах да свалям - първо това, което познавах и от което ме обля топла носталгия, после нещата, които бяха преминавали край слуха ми и смътно загнездили се в подсъзнанието ми като мелодии от годините, когато не ги търсех и най-накрая онова, което бях пропуснала... а то беше много.... толкова много, че ми трябваше известно време да се пренастроя и проумея, че съм се променяла не само аз през годините. А промяната е хубаво нещо. Не точно промяна, по-скоро израстване, преразбиране и пренареждане на мъгляви и необясними преди емоции. Откарах си така до сутринта тогава, бях много щастлива, осъзнах, че тази музика винаги е вибрирала на честотата на моето сърце и душа. Омагьосва, успокоява, разплаква, замисля, пречиства. Имах нужда от свежеста на севера и затова поех на там, за да поочистя облачната кула от бръшляна на забвението и да погледна света от новопреоткритият познат ъгъл. И е различно, много по различно. Може би благодаря на онова 15 годишно момиче – запленено от мелодията, смътно долавяща текстовете, просто вманиачена по звука, но създало спомен, който сега помага за да взема няколко стъпала наведнъж и да наваксам тока, което съм пропуснала. И всеки ден преоткривам нещо малко и ново и така ще бъде и занапред. И да – говоря за музиката на Depeche, а тя си е цяла вселена...

Естествено, тъй като съм магаре /по принцип/, знам за форума от приятелка, която въодушевено ми е преразказвала случващи се неща в него, но аз така и не съм влизала, до... след концерта. И естествено се уверих че съм магаре, но какво да се прави пък... по добре късно дето се вика, а и на моста не беше чак толкова зле, както може да си мислите. Сега получавам традиционните за последовател неща – всичко наготово, но пък може и да участвам в създаването на нови.. кой знае /в момента това не си го вярвам особено/.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите