Ще вмъкна още подробности - забелязала съм, че по всички концерти/и то не само в България, защото и в Турция съм била на голям концерт- на Майкъл Джексън/ , че по -запалените са отпред, към средата са горе-долу заинтересовани от изпълнителите, а в края на терена/или редовете/ си е кикот и плюене на семки. На ДЕПЕШ НЕ БЕШЕ ТАКА. Всички ви казвам БЯХА ВПЕРИЛИ ПОГЛЕД В СЦЕНАТА. Ето това ме изуми до безкрайност-разбирате ли, не всички хора отиват на концерт заради групата, ами заради гадже, приятели и т.н. 30 000 човека с едно мнение и еднакво омагьосани, не това няма да се повтори, казвам ви. освен ако Депеш не дойдат пак. И друго- като ходя по рок концерти на големи групи-почти еднакво количество хора можеш да забележиш както вътре така и вън. А тук почти нямаше хора вън, значи всички са намерили начин да влязат и основание за това също - безапелационно, без колебание. Депеш не може да се слушат отвън. Много се зарадвах на това -колко хора са намерили за важно нещо, което наистина е важно-да се слееш с изкуство, което си заслужава, да изживееш тръпката, а не да си кажеш " е, беше то едно време..."