Ето, засилвам крачката летяща
стъпвам на зелената трева
хуквам към сцената могъща
на наш`та родна Българска земя.

Земя неизорана, кървавочервена,
изтерзана в чакане тъй трайно.
Ала оказа то се мимолетно.
Замръкна в минало бездетно,
удави се във радостта омайна
и сияйна. Завинаги безкрайна.

Под ясното небе издигат се табели бели
стискат ги ръце изпосталели.
Грабнати от думи смели решението взели
сме да се превърнем във перце.

Болката не стихва.
Крал излиза и извиква
-предизвиква болката недостижима.
Неподвластна болка - тръпка ясна,
разлива се по вените ни и прелива.
Сладка болка, радост многогласна.
Без да спира, обхваща ни навред,
и по трибуни, и отпред.
Истинска утопия:
-ДОБЪР ВЕЧЕР, С О Ф И Я !!!
просто вик
момент велик
наркотик и пик.

В доба тъмна
мрака ни обгърна
звуци лобни,
като че вековни
изведнъж се появиха,
издигнаха се и извиха.
Стадиона зарева
в отговор на мрачната звезда.

Разходихме си във едни обувки.
без преструвки тука той изгря.
Умря, погребал своя Сатана
и роди се Ангел сред целувки.
Роди се феникс в нашата страна.

Кит искрящ във мрак се скита.
пита сякаш зов единствен,
що отлита. Вика всички със сърце.
И ето ехо под небето от ръце
отговаря и му се отдава без причина,
и реве от ред горещи сълзи във море.

спокойствие и силна храна