Какво са думите, за да опише тези най-смислени 105 минута от живота, които завинаги ще бъдат белязани в сърцето ми? НИЩО!
Няма такава тръпка, още съм там, още ги виждам, още ги усещам, още ми се реве, още ги желая!
Сега като се замисля, на всички песни се изкефих максимално. Може би се дължи на факта, че всичко ми струваше толкова нереално, че чак по време на "I Feel You" стоплих, че наистина съм там, на няколко метра от една жива легенда..
Сцената, ефектите, символите и картините, създадени от Антон Корбийн, които допълваха спектакъла - има ли смисъл да ги коментирам?
Публиката беше невероятна, особено хората около мен, т.е. в синята зона, където беше сравнително и културно с много отдадени фенове. Всички пееха дружно от първата, до последната думичка, изумително! Съдейки по повечето мнения на другите, всички са много доволни, въпреки че и доста хора се оплакваха от пасивност и снобизъм, но това е неизбежно при всеки такъв концерт..
Даже не успях да погледна назад и да направя хубави снимки, защото просто не можах да откъсна поглед от сцената.
И определено имаше кой да плаче, вместо небето..
Аз лично се разревах на припева на "Walking In My Shoes", не знам, просто цялото ми съзнание беше и Е завладяно..
Ако можех да чуя наживо "Mercy In You" или "Halo", спокойно можех да си умра след концерта..
А преди биса, след като Дейв ни пожела лека нощ, всички се побъркаха, никой не можеше да повярва, както и аз, че концерта ще свърши така и толкова бързо, и определено кулминацията на вечерта, беше акустичното изпълнение "Shake The Disease" на Гор, нямам думи, беше неповторимо, мед за душата..
А пък Дейв? Пеенето му беше едно към едно със студийните записи, просто е разтърсващ, магнетичен и феноменален!
Още се чувствам пресипнала, полу-адекватна и ми се реве. С ръка на сърцето, мога да отбележа, че това беше, и може би ще остане, най-щастливият миг от живота ми и пожелавам искрено на всеки, да бъде съборен от тази енергия..
С други думи: HOW GOOD IT WAS TO LIVE THAT NIGHT!!!

Seeing is Believing