Изчетох мненията, които ми бяха важни, какво ли не четох друго и си мислех колко малко видях от сцената и случващото се там. А си мислех, че стигнах напред в тълпата. Тази мисъл ме гнети, но през нея прозира истински важното, опитва се да си пробие път идеята, че това преживяване ми продуха ушите, прочисти ми вътрешностите, сетивата, изми ме. И какво толкова, сега съм убедена, че групата не беше пред мен, а в мен, и така ще бъде. Хора са, а не идоли и затова са великаните, които са.

I'm a man of flesh and bone
Rapture rushing thought my vains