този концерт беше нещо като пречистване- всички бяхме като малки деца-така открити и щастливи;))).като онова парче на НГ- танцувахме с босите крака вътре в огъня (незнам какво се учудваш- тя аля винаги така си е пяла...ама ние и така си я обичаме)...
да, вярно depeche бяха малко дистанцирани.аз също з мое щастие се оказах точно срещу мартин,само на няколко метра от него(до този моменр като че ли не вярвах,че той е истински;))).опитвах се да уловя погледа му, докато той очевидно за пореден път изживяваше собствените си песни- те просто се отразяваха върху лицето му...
а дейв...около него светеше пъстроцветната му аура..този човек си изпя душата...;)))
енди...той изглеждаше толкова открит и истински ни се радваше...

всъщност как ли се чувстват самите те, след като са ни дали толкова много от себе си...??