Много странно..., толкова пъти и с такава искрена любов съм попивал разни неща, свързани с Depeche Mode, че снощи, поне в първите 3-4 песни от концерта, имах усещането, че случващото се е някак нереално. Че не аз съм там, на 4 метра от гения Мартин Гор, а че съм се превърнал в някаква своеобразна жива камера, следяща ококорено и статично една жива легенда. Легенда осезаема, но същевременно много далечна! На светлинни години от нашата - фенската действителност.

Да, концертът, който гледах снощи, беше на светлинни години от всичко друго, което съм имал щастието да видя. И това го казвам, тотално абстрахирайки се от фенските си пристрастия към тази грандиозна банда. Там бяха купища мои приятели, които съвсем не са devotees! Питах и съвсем случайни хора в еуфорията след това --> впечатленията не се различаваха и на йота. :))

Осъзнах къде се намирам, чак когато започна "Walking In My Shoes"...и когато безумните екрани светнаха в пурпурно-червено, а по тях бавно закрачи...до болка познатият паднал ангел, когото греховността е оковала в готическа птича маска, роден от болния мозък на ВЕЛИКИЯ Антон Корбийн. Тогава видях сълзи в очите на много хора околко мен. Не валя, но както каза Дуенде неотдавна - определено имаше кой да плаче вместо небето...

През повечето време не можех да откъсна поглед от Мартин Гор.

Той е човекът.

Това е неговата група, неговата болка и страдание /pain & suffering/. Неговата любов, гордост, мъка, всичко....
Не, с това не искам да омаловажавам ролята на Дейв в никакъв случай. Напротив - видяхме, що е ФРОНТМЕН!!!...и какво е, човек да има чар в излишък, който да разпръсква с такава лекота и професионализъм върху обожаващите го фенове. Феноменален звяр..., времето, вместо да отнема от живеца и енергията му, и да го укротява - сякаш го зарежда и моделира още по-добре.
Дай Боже всекиму да остарява като този тип. Като виното е той - колкото повече отлежава, толкова по-качествен е вкусът му, толкова по-осезаеми са качествата му.
Гласът на мистър Gahan е инструмент. Всеки път, когато запяваше /особено началните фрази/..., се опулвах от учудване. Феноменална сила и толкова стабилни ниски регистри, че чак удряха в стомаха. Като изключим писъците и ревовете, с които избухваше от време на време /"I feel U", "Personal Jesus", "John The Revelator"/, пеенето му беше едно към едно със студийните записи..., дори по-мощно ми се видя на моменти. Това може и да е от еуфорията. Контактът му с барабаниста адски ме израдва...И това, как правеше заедно с него разлаганията, само че вместо с палки - с тяло и стъпки!!!

Изверг.

В това турне, както може би сте забелязали, ги няма дежурните две чернокожи вокалистки, които праскат разни втори гласове и госпел напеви. Аз лично бях свикнал тях и ми беше доста интересно, как точно успяват да ги "заместят"..., но се оказаза, че Мартин и вторият пианист си се справят безпроблемно с тази работа, а и самият аранжимент на парчетата от това турне не предполага тези блууси и госпел напеви. Повечето от тях бяха в бърз формат...доста по - пост пънк и по-насечени варианти /"A Question of Time"/. Но особено "Photographic" беше адска изненада!...почти пънк аранжировка, изключително енергично изпълнение. Много се изкефих точно на нея.

Лично за мен, кулминацията бе акустичното изпълнение на "Shake The Disease"
Точно това исках и чаках....Мартин да излезе сам и да изплаче нещо под звуците САМО на акустично пиано. Самата песен в студийния си вариант изобщо не е толкова баладична, а е бийтова, електро...хитово звучаща.
Той я направи така, както винаги съм я чувал, чувствал и усещал. Както аз самият си я свиря и пея. Бавно, провлачено, тежко. С много акценти...При това, Мартин ги сложи точно на места, които сме попивали, пели и изплаквали стотици пъти. Усещането е много странно....един вид - споделеност, допир!:)))

Поклоних му се много пъти през преградата /бях точно пред него/, май ме видя и ми се усмихна. Всъщност - това няма значение. Има значение, че 35-40 хиляди българи пяха легендарния мрачен химн "In Your Room", плакаха с началото на "Enjoy The Silence" и направиха до болка познатото разбунтувано, разлюляно поле с ръцете си на "Never Let Me Down Again".

Сцената - има ли смисъл да я коментираме? Подобно пищно съоръжение съм виждал само на видео....и то от една-две групи.
То не бяха безумни разчупени екрани, то не бяха светлини във всякакви форми и посоки, не бяха катерещи се алпинисти, които настройват горните прожектори. Единият от тях, май през цялото време си вися горе.:))))

Когато в началото, още преди да се появат ТЕ и всичко живо тръпнеше в очакване, на кълбото засвети простичкото "hello..., hello...., hello"..., нажежената обстановка експлоадира. През цялото време, образите, символите и картините, които създаде за тях Антон Корбийн през годините и се превърнаха в част от легендата, допълваха спектакъла. Мегафоните, розата, самотният крал, кръстът, скъпоценното крехко ангелче, готическите фигури, агресивната акула, светещата електрическа крушка, сплетените за молитва ръце, изгарящите женски очи, голото тяло, сексът - всички те се появиха там, на екраните.
Да,...Антон е нечовек, но не Depeche допълват творчеството му...., а то допълва тях и облича музиката им в перфектната визия. Защото гениалният холандец работи за куп други групи и знаменитости, ама само при Depeche /и донякъде при U2 и R.E.M./ ефектът е ТАКЪВ и е толкова осезаем.
Получава се някакво взаимно осмисляне в случая.

Чух мнения, че звукът бил тих. Така им се струва, защото сме свикнали на повечето концерти у нас, да е прекалено силен /по-подходящата дума е БУЧАЩ/. Затова им се е видял ставнително тих. На купища концерти, на първо четене се сещам за тeзи на Paradise Lost и Judas Priest, ми се е налагало от време на време да си запушвам ушите, за да не ме боли /да, физическа болка/..., а нямам здравословни проблеми със слуха. ;)

Помня - за концерта на Питър Гейбриъл също се чуха мнения, които казваха - "не беше достатъчно силен". Хех, ТОВА е нормалният звук. Какъвто беше снощи --> неизкривен, кристален, еднакво звучащ и на последния ред на трибуните, и на пулта, и най-отпред. Китари, клавири, барабани, микрофони, саунд-ефекти...всичко се чуваше абсолютно отчетливо, почти като на студиен запис. Така правят големите банди - дори когато импровизират нещичко - пак не може да ти избяга усещането, че слушаш студиен запис.

Както и очаквах, Нова Генерация бяха мнооого зле. :(
За жалост - почти пародия. Баси контрапункта с това, което се случи след тях.
Тази девойка, ако си мисли, че може да пее - е в капитално заблуждение. Чудно ми беше - хората, които не им знаят наизуст песните..., как ли са различили "Черно Танго", да речем. Супер зле, вяло, та вяло. Да бяха взели Гравити Ко. - те са супер фенове на Depeche Mode, щяха да си скъсат задниците, за да създадат подходящо настроение.
За мен - на този концерт подгряваща група ня-ма-ше.

От организацията съм доволен, нямах никакъв проблем, нито бях раздразнен от нещо или някого.
Като изключим мизерния стадион и проблемите свързани с инфраструктурата на тази клоака, всичко си беше ок.

Виждам - доста хора се оплакват от пасивност на публиката. Странно ми е, защото от там, където бях аз /най-отпред, точно пред Мартин/..., се откриваше великолепна гледка.
Изумителна.
Огромно множество от хора, станали, пеещи и пляскащи...до където ми виждат очите. Видях прави и скачащи хора на последните редове на най-отдалечените трибуни. Поне отпред, за където мога да гарантирам със сигурност, песните се пееха дружно..., от първата - до последната думичка. Мисля че от бандата отчетоха това и доста се изкефиха на реакциите на публиката, при все че държанието им бе много премерено и донякъде дистанцирано. Обяснявам си го със статуса им на ултра звезди, мащабността на турнето и спектакъла, както и с пълния професионализъм.
Тези хора са виждали какво ли не в дългата си и фрашкана с покорени върхове кариера. Има култ към името им почти по цял свят. Думите "Depeche Mode" и "devotee", вървят ръка за ръка мноооооого отдавна. В последното, сигурно и най-големите скептици, категорично са се убедили снощи.

Днес цял ден бях пресипнал и полу-адекватен. Едва сега намерих време да прочета какви са реакциите и отзвуците и да разсъждавам по това, което се случи.

Такаааа популярната енергия на милиарди атомни ядра ;) най-накрая заля и София.

България вече е на музикалната карта на Света, а това е повече от прекрасно.