чай не пия ....но пък и "не пуша вече" - отговарям гордо.....:))).....какво от туй...сутринта...ляляля....

всъщност - няма нищо весело - всичко в песните на КЛАС е носталгия....преплетена с копнеж....и усещане за дълбочина...

...диви коне препускат в мен....а в стъклата блъска луд дъжда....и носиш се във див водовъртеж.....в последен танц....на улица Луна........вятърът носи дъх на цветя....

...видях един ден Госпожа Емилия да гледа през прозореца към тоя луд побъркан свят....радостно ми стана от това, че я познах....и господин Мастилков го познавам лично...;)...той прозореца поглежда, в миг завива му се свят, пред очите в кръг танцуват рой мастилени петна....

..и все пак...
вуйчо пуска своите червени хвърчила,
малките щастливи лягат в малките легла....

лека нощ

...I follow you...