Надежда се казва.
Срещам я сутрин.
Отива на работа
бърза напред.
Настрани не поглежда
върви в своя устрем
усмивката своя
в сърцето държи.
Опитва се утрото
да не забравя
тя има си свои
красиви мечти.
Надежда ме среща
да бързам нанякъде
да тичам към моите
грижи безспир.
Напомня ми всякога,
че слънцето живо е,
че има я някъде
Надеждата днес.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.