....


Четири бели стени.
Четири бели прегради.
Те ме гледат,
обгръщат,
притискат…
Неонова светлина
пронизва очите ми,
сковава мислите,
спира кръвта.
Бяла птица, обречена с вечност,
крилете и меки – тихо прибрани,
нежно потънали в скреж.
Небето безкрайно иска да стигне,
да дойде до своя баща.
Но тялото малко не ще се издигне
високо нагоре, над тази земя.
Лежи уморено, но неиде се рее –
политам към нея с криле от мечти
Високо летим, а светът ни се лее
над топлите, цветни дъги.
А тялото тленно под мен се смалява
във стаята малка, със мрак оцветена.
Как тясно и хладно го виждам тъдява
в кубче бяло от цяла вселена.
Четири бели стени.
Четири бели прегради.
Те ме гледат,
обгръщат,
притискат…
Те не разбират…

Let me show you ...