....
..



На 20 юли 1969 времето спря. Така стана навсякъде, където живееха хора; но най-вече спря в къщата под номер три на Булеварда в Марошвашархей. Разбира се, спря и в казармата, намираща се отсреща.И съвсем точно: земното време бе онова, което не помръдваше. Вместо него небесното летеше, както никога досега или пък го беше правило много рядко. А две времена по едно и също време не може да има: затова земното спря около четири сутринта местно време. Пропуснаха и смяната на караул в двора на казармата.........

...........В и петдесет и шест Нийл стъпи с левия крак на луната.

В и петдесет и шест Нийл изрече единственото си изречение, което си спомняше от времето на подготовката. Мъдреци и луди бяха шлифовали тези думи хиляди години. Това бяха издълбавали в скалите келтите, и над това си блъскаше главата мужикът. Много си я бил блъскал. Дори и сархегския Карой Сопош ги беше пошлифовал: “Ша видиш комшу Бартиш, кат го настъпя с излъсканите си ботуши, оттук, от градината ще ви се стори и по-малък от кокоша стъпка, и все пак ша е най-голямото нешо в живота на селото. Толкова голямо, че в негова чест тук ще спре бързият влак.”.........

..........Из

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите