....
..



………….

- Тони, пиян ли си? - попита Силвър, като отвори вратата на камиона. -
Тони, хей!
- Аха?
- Слушай, да не ти хлопа нещо?
- Защо?
- Изглеждаш ми направо отнесен! Я слез от кабината!
Тони неохотно се отдели от спомена за тортите си и слезе от камиона.
- Колко тежиш? - попита Силвър.
- Не знам, не съм се теглил скоро... Деветдесет и шест килограма
предполагам!
Встрани от пътя имаше товарен кантар и Силвър го качи на него. Каза:
- Петдесет и четири, Тони! Я ме погледни в очите! Откога взимаш
наркотици?
- Никога не съм взимал!
- Не можеш да ме излъжеш, момче, откога?
- Не взимам, ти казвам! - намусено се дръпна Тони.
- Я ела да поседнем! Цигара? Та... Слушай, аз може да имам само три
камиона и шофьорите ми да са пълен шемет, но все пак не взимам на работа
хора, преди да съм ги проучил! Допреди година ти си работил в голяма
компания за превоз на живи пилета, нещо повече - изкарал си там
седемнадесет години! И внезапно - хоп - започваш да се търкаляш надолу. Не
са те хващали пиян - биха ти взели книжката, ако са установили такова нещо,
защото само за тази година имаш двадесет катастрофи. Наблюдавам те понякога
- зарейваш поглед в безкрая и се изключваш. Казваш, че не взимаш наркотици.
Каква е причината тогава? Тони?
- А?
- Ето пак! Каква е причината, питам те!
- Торти! - мрачно отвърна Тони. - Страхотни торти, проклети да са! - и
се помъкна по банкета на пътя, плюл на Силвър, камиона и работата, защото
искаше да се прибере вкъщи при тортите си.

………….Из

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите