Дали не е късно да се включа и аз...с моята скромна историйка. За ДМ знаех само от клипове разни по Тв, в главата ми сега се върти този на "No good", бях малка, не се заслушвах в текста, не ми хареса клипа...към края на 98 сестра ми си идва от София и носи касетка "ДМ 86-98", вика ми-страшна музика, трябва да я чуеш, моля те...на мен така като ми кажат и направо отказвам. Не че тя ги откриваше за първи път, но чак сега си беше купила нещо тяхно....и ме кара да слушам парчетата, говори ми... огънах се - и слава богу! :) после сестра ми си взе ксетката, а аз трябваше да си избера парчетата, които най ми харесваха, за да си ги запиша-нямах достатъчно голяма касетка за всички. и около този албум се завъртя целият ми свят..сещам се, че тогава излизаше и "Lose myself" и клипа направо ме побъркваше.... интересно е, че нямам други техни неща. Не мога да се наема да изслушам всичко, да се разровя достатъчно, не знам защо се възпирам.
Фен съм на идеята.

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.