... нека просто кажем, че ме е налегнала следконцертна депресия....
Аз пък, интересно, какво да кажа, Кев, като все трябва да се убеждавам, като слушам концерта, че не - тцък, не мое да е било чак толкова велико и потресаващо, и да си повтарям, че настръхвам (даже при 40 по Целзий), защото става течение, не за друго.
Както всяко хубаво нещо, зарови спомена за концерта като нещо лично твое и нещо, което да те зарежда с енергия - зарови го с малко ежедневни глупости и рутина и от време на време го изравяй за малко и си мисли: "ебаси, всичко това се случи и АЗ БЯХ ТАМ и се промених, заедно с него."
И тъй като и злобата неимоверно помага за излизане от това - може да си помислиш и че - "... а пък онова диване манимал не е усетило всичко това и затова ше си остане все таквоз диване..."
Уфффф, да..... обаче е вярно и че щеше да ми дойде твърде много като за една година, като съм почнал да говоря искрено и лично.
Through the years of decay we walk like tigers in cages...
|