Безпокойството дали ще закъснеем, дали ще се справим с нещо, безпокойството какво ще последва, ако не се справим, какво ще каже този или онзи, как да признаем, че поради зависещи или независещи от нас причини не е станало.
Ей това го преодолях от едно известно време. Казвам си, че няма да се притеснявам и става. Преди се притеснявах за много неща. Притеснявах се дори, ако не стане нещо, без да зависи изобщо от мене. Исках перфектно да се получи нещо, но често поради ред причини, не ставаше. Сега разбирам, че разликата от това да се безпокоя и това да не се, е само моето лично възприятие.
Дълго време наблюдавах много близък човек, който умее да не се безпокои, не се притеснява нито като удари кола, нито като го окрадат, нито за нищо и взех да прихващам помалко от това.
Защото аз много се притеснявах за всичко. А сега, направо се чувствам като дебил. Съвсем по различен начин, едно такова удовлетворено как няма да се притесня за едикакво си. Даже ми е смешно как съм се притеснявала преди. Не знам как го постигнах, но стана някак изведнъж. Не знам на какво се дължи дори. Сигурно е на някой астрологичен аспакт. Порастнах ли, достатъчно опит ли добих вече. Вие как мислите?
А вие безпокоите ли се често?
Редактирано от Lucky Eva на 12.06.14 18:56.
|