Много мъдро си го казала. И при мене не дойде извъднъж, а в резултат на дълги размишления и убеждения сама за себе си, че не бива да се безпокоя, на плахи опити отначало да го постигна и изведнъж се получи. И на примера на мой близък, който е абсолютен непукист при критични ситуации. И преди два месеца тръгна и сега върви все по-успешно. Вече не се безпокоя нито кога ще стигна някъде, нито какво ще стане, нито дали имам петно на роклята си. Абе, приемам нещата такива, каквито са. Е, още ме дразни непочтеността у хората, ама това е индиректно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите