Хенри Милър ``Колкото по-силно се протягаш към света, толкова повече той се отдръпва от теб. Никой не желае истинска любов, истинска омраза. Никой не иска да вкараш ръката си в свещенните му вътрешности – това е право само на жреците в часа на жертвоприношението. Докато жевееш, докато кръвта ти е все още топла, трябвя дя се правиш, че няматакова нещо като кръв, няма такова нещо като скелет под прикритието на плътта. Не тъпчете тревата! Това е мотото, според което живеят хората. Ако продължиш да паэиш равновесие на ръба на беэдната достатъчно дълго време, ще станеш много умел. Независимо накъде те бутнат, ще успееш да възстановиш равновесието. Тъй като си постоянно в добра форма, у теб се развива една яростна веселост, бих казал само два народа в света днес, коитобиха разбрали смисъла на подобно изявление – евреите и китайците. Ако се случи така, че не принадлежиш към нито един от тях, се оказваш в странно положение. Винаги се смееш в неподходащ момент, мислят те за жесток и коравосърдечен, а ти си просто корав и иэдръжлив. Но ако се смееш, когато другите се смеят и плачеш, когато и другите плачат, тогава трябва да се приготвиш да умреш както те умират, и да живееш, както те живеят. Това означава да си нормален и все пак да е ужасно. Означава да си мъртъв, когато си жив, и да оживееш чак, когато умреш.``