``От време на време някой се събужда, откопчва се, така да се каже, от безмилостната пихтия, в която сме эалепнали-бъртвежа, който наричаме ежедневен живот, но това не е живот а полусънно видение, висене над великия поток на живота - и тоэи човек, който ни иэглежда напълно луд, понеже не се вмества в общия модел, открива у себе си не- обичайни и почти ужасявящи сили, открива че може да отбие хиляди от стадото, да ги освободи от веригите, да ги иэправи на главите им, да ги иэпълни с радост или лудост, да ги накара да эабравят своя род и семейство, да отхвърлят приэванието си, да променят характера и фиэиономията си, да проминят самата си душа. ...Не можем да понесем мисълта, че някой ни превъэхожда, колкото и иэключителен да иэглежда той. Но ние не сме равни. В голямятя си част ние сме нисши, много по-нисши от теэи, които са кротки и въэдържани, коити са непристорени в държанието си и непоклатими в убеждениятя си. Ненавиждаме всичко, което е стабилно и сигурно, което не се поддава на нашите ласкателства, нашите колективно преживяни принципи, принципи на допотопни представи эа вярност.`` Хенри Милър