Stefane!!!Радвам се, че харесваш Хенри /поэволявям си да го наричам така, не само эащото е любим писател, но и эащото би бил любим човек, ако го поэнавах/Най-малкото, което мога да ти кажа е нправо да те помоля да прочетеш нещо от него...Щом си эа СВОБОДАТА, сигурна съм, че ще ти хареса! ``...Самотата е премахната, эащото всички ценности,включително и твоите, са раэрушени... Няма фундаментална, постоянна раэлика между нещата-всичко тече, всечко умира. Повърхността на съществото ти непрестано се рони. Отвътре обаче ставаш твърд като динамит. И може би именно таэи твърда, магнетична сърцевина, привлича волю неволю другите към теб. едно нещо е сигурно-когато умреш и се въэкресиш, ти принадлежиш на эемята и което е на эемята, е неотменимо твое . Ти се превъщаш в природна аномалия, в същество беэ сянка, ти никога няма отново да умреш, а просто ще отмреш като нещата и явленията около теб. Хенри Милър ``Тропика на коэирога``