А може ли някой да ми го обясни това за културата и безпаричието? Какъв е смисълът човек да има културни интереси? Ако целта е само получаването на удоволствие от потреблението на културни развлечения то по какво това се различава от материалното потребление - споменатото "харчене на пари за луксозни развлечения, ресторанти и дрехи"? С какво един "духовно богат, културно задоволен от всякъде" културен потребител превъзхожда един материален потребител? Или правенето и харченето на пари не може да бъде "страст, хоби, увлечение... радост на душата"!
Ако пък "духовно богат" означава нещо като "познаващ човешката история култура и психология, човешките взаимоотношения и процесите в обществото и желаещ да твори" - защо човек с подобни качества дотолкова не може да планира действията си, че не може да си осигури пари и време поне за най-скромните си културни интереси като купуването на книги например?