Благодаря за въпроса. С удоволствие ще отговоря, но не за да си доставя кефа да изглеждам по-интелигентна и по-културна, отколкото съм действителност, а защото темата наистина не ми е безразлична.
Нека и аз на свой ред да попитам: Кой е казал, че посещаващият културни събития човек е нещо повече/превъзхожда тези, които не се интересуват? Знанията и културата на човек са индивидуални неща, за тях няма и не може да съществува "таван". Зависи и от това кой каква потребност и какви приоритети поставя в живота си. Щом някой е доволен да живее само с филия хляб и чаша вино на ден - ОК, нямам нищо против. Макар в Писанието да е казано, че не само с хляб ще живее човек... Ами какво да правим с музиката, поезията, изобразителното изкуство - те не се ядат - да ги изхвърлим в кофата за боклук ли, щом споко можем да минем и без тях?
Правенето на пари и съответно харченето им може да бъде "страст, хоби, увлечение... /дори радост на душата/"!?, но нима ТОВА е достатъчно?
Човек "квинтесенция на праха" ли е или нещо повече? С какво се различава от животните? Няма ли си интереси и стремежи извън мисълта за храната и насладите на тялото?
Моите симпатии повече клонят към хората с т. нар. по-духовни интереси, просто защото имам какво да си кажа с такива, научавам и обогатявам знанията си за общите теми, които ни свързват.
Не съм съгласна, че "духовно богатия", както се изразяваш, не можел да планира и осигури пари за изкуства.Това просто не е вярно. Един истински почитател на изкуствата би отделил време и средства за някое от тях. Този човек може да се лиши от някоя и друга материална придобивка, но не и от "храната за душата". Така е според мен.
Поздрави,:)