|
Бихме 8:0 за купата и взехме повече, отколкото за “Нотингам”
С Аспарух Никодимов разговаря Георги Банов:
- С какво се занимавате в момента?
- С нищо. Пенсионерствам. Свободно време колкото искаш. В момента точно съм край морето, че имам да свърша малко работа.
- А мачове гледате ли?
- Разбира се. Английски, немски, испански. Рядко и някой български, но почти няма какво да се види.
- Защо се получи изведнъж този срив? Преди бяхме поне равностойни на големите.
- Така е. След като сме ги побеждавали, и то не веднъж, а няколко пъти, значи поне сме били равностойни до някаква степен. Наистина бяхме близо, но сега сме на светлинни години от най-добрите. За мен всичко идва от ръководството на футбола, от ръководството на футболния съюз. Знам, че парите са важни в днешни дни, ама не може да се поставя на преден план единствено личният интерес. Направи нещо, съгради и след това бери плодовете. А какво е сега в ЦСКА, в "Левски"? Школите са тотално занемарени.
Купуват се чужденци на килограм, от които един, максимум двама стават за нещо. Останалото не е ясно как се нарича футболист. Появяват се тотални недоразумения. И заради това сме толкова зле. А всичко това се управлява от БФС, от Борислав Михайлов. Защото той прави правилниците и носи отговорност. Да се гонят и обвиняват клубовете, не е правилно.
- Но някои смятат, че всичко е заради смяната на поколенията. Дегашните деца не са като предишните.
- И тук не мога да се съглася. Децата трябва да се запалят. Работил съм с тях и знам. Когато ги запалиш, всичко ще е наред. Трябва да им обръщаш внимание, да се грижиш за тях, да им предложиш най-добрите условия. Навремето бяхме всичко. Дори и контрол в училище. Всички идваха на тренировка с бележниците и се явяваха пред треньора. В такива моменти и родителите ти помагат. Наистина сега всички станаха бизнесмени, дрогират се, вършат глупости. Но, от друга страна, как да запалиш децата в тези условия? Футболът се играе на открито, понякога в кал. Не е в зала, да се забършеш малко с пешкира и след това да се изкъпеш у дома. Разбирам напълно хората, които спират децата си, като ги видят на какво приличат след тренировка. Това са кал, дъжд, сняг. И никакви условия. Заради това мога да кажа, че в школата на ЦСКА са истински герои. И футболистите, и треньорите. Да се опитваш да правиш от нищо нещо, не е по силите на всеки. А те го постигат всеки ден. Как да задържиш децата, след като другите предлагат уникални неща. Най-елементарни, но нужни.
- А вас кой ви заведе на стадиона?
- Серги Йоцов. Аз съм от тези, които започнаха късно. Първата ми тренировка бе, когато вече бях на 16. Но тогава имаше махленски отбори, ученически отбори. Половината квартал идваше да ни гледа. Клубовете пък имаха невероятна система за наблюдение. В нашето 3-о СПУ имахме страхотен отбор. И Серги ме забелязал. Той ме заведе в “Септември”. След това Симо Манолов, който ми бе треньор, ме покани в ЦСКА. И това е цялата история.
По принцип вече бях пратил молба за “Славия”, защото татко беше от “белите” и им симпатизирах. Но когато дойдоха от ЦСКА бързо я изтеглих.
- Вие сте един от малкото, които имат сериозна кариера и като футболист, и като треньор. Коя от двете ви е по-мила?
- Е, трудно е да ги разделиш. Може би треньорската. Защото е в пъти по-трудна. Когато си на терена, понякога можеш да действаш индивидуално. Да промениш темпото, да направиш някоя щуротия и да си герой. Докато, когато си треньор, трябва да знаеш още сто неща. Най-вече трябва да не показваш кои са любимците ти. Защото футболистите са интелигенти и усетят ли, че фаворизираш някого, си загубен на секундата. Заради това се стараех да имам еднакво отношение към всички.
- Сега може ли да кажете кои ви бяха любимците?
- Много са. Харесвах Спас Джевизов, Пламен Марков. Георги Димитров беше уникален характер. Всички. Може би и сега не ги деля. Винаги съм се стараел да не показвам някакви пристрастия. Иначе веднага олекваш и половината отбор те загърбва. А това е фатално. Колективът е изключително важен за футбола. Заради това дойдоха и успехите.
- А кой мач като футболист поставяте като №1 в ранглистата си?
- Труден въпрос. Може би тези с “Интер” за КЕШ. Да загубиш от такъв отбор, от който трепери цяла Европа, и то в трети мач, бе изключетелно постижение. Смятам, че ако го бяхме играли в Австрия, както бе предварително обявено, щяхме да имаме повече шансове и можехме дори да ги елиминираме. Но преместването в Болоня се реши някъде нависоко. Доста над клуба и играчите. Държавата е решила така и край. Нямахме думата. Остана ни единствено пропуснатият шанс.
- Какви премии взехте за мачовете тогава, ако се изключи, че Радлев стана старшина, преди да е дал клетва по заповед на Добри Джуров?
- Не си спомням да сме взели премии. Най-вероятно не е имало, защото не сме ги елиминирали. Тогава всичко бе по документи. Полагаха се пари за всичко. Спомням си, че за елиминирането на “Нотингам Форест” взехме 180 лева. След няколко седмици бихме “Козлодуй” за купата. И защото се полагаха по 20 лева за всеки гол след 2:0, сумата бе доста по-голяма от тази за англичаните. Но такива бяха правилата за всички. Имаше си нормативни документи и никой не смееше да излезе извън тях. Ставаше всичко по регламент. Понякога се и престараваха.
Веднъж наказаха Джевизов за картон във вътрешен мач, да не играе в международния срещу “Байерн”. И така изпуснахме финал. Не искам да си мисля, че някой го направи нарочно, за да ни попречи. По принцип всички решения се вземаха в полза на противника. Но ние бяхме една класа над останалите.
- Но нали вие бяхте фаворитът на властта.
- По-голяма глупост няма. Но продължава да се тиражира, защото ЦСКА винаги е бил неудобен на всички. Милко Балев бил зад нас. Аз него не съм го виждал в Борисовата градина, камо ли на мач. Единствено Добри Джуров бе по-близък до отбора. А от другата страна? Борис Велчев, Ангел Солаков. Както се казва сега, все силови структури. Сега направо падам от смях, когато левскарите се изкарват репресирани по партийна линия.
А когато размахваха картите на КДС зле ли им беше?
Никой не е бил насилван. Когато не ти харесва, ставаш и си тръгваш. А сега се изкарват едва ли не герои. Просто бяха такива времената. Знаехме кои пътуват с нас, кои съотборници са били атакувани да ни клепат. Няма скрито-покрито.
- А вас опитвали ли са се да ви вербуват?
- Сигурно не съм им бил интересен. Но веднъж един приятел каза един виц и на следващия ден го викаха от ВКР. Някой го беше изпял веднага. От компанията на масата. Имам съмнения кой е, но няма как да го докажа.
- С кои съотборници бяхте по-близки приятели?
- Аз съм нямал конфликти с никого. Всички бяхме приятели до известна степен. Е, по-близки бяхме с вратаря Стоян Йорданов, който после ми беше помощник, с Марашлиев, с Кольо Цанев също.
- Навремето като че ли всички футболисти бяхте в близки отношения.
- Така е. Съперници бяхме само на терена. След това в ресторанта бяхме приятели. Мачът минал, заминал. Повеселим се, след това бегом при семейството. Пък и нямаше какво толкова да правим. Нямаше и кой толкова да ни следи. Какво имаше тогава - една телевизия, вестник “Спорт” три пъти в седмицата, “Старт” и “Футбол” бяха веднъж в седмицата. Сега няма къде да се скриеш. От всеки ъгъл дебне камера. Как да се съберат и да се повеселят левскари и цесекари например? Няма шансове.
- Но все пак се крадяха футболисти.
- Това също е мит. Измислени истории. Както казах, кой ще те спре, ако не искаш? Например аз взех Христо Стоичков в “Дунав”. Със Стоян Йорданов го видяхме на един турнир в Плевен за младежи. И ми даде и паспорта си. След това обаче ме махнаха, Стоян отиде в ЦСКА и им каза за него. Върнах му всичко в “Тримонциум”.
Бяха Наско Узунов и родителите му. И още пишат, че съм се опитал да го открадна. Няма такова нещо. Никой не ни е напъвал.
- Като футболисти мислехте ли за чужбина?
- Да не сме луди. Дори през акъла не ни е минавало. Стоичков подписа с “Дунав”, върнах му документите, твърди легендарният футболист и треньор.
Иначе оферти колкото искаш. След турнира в Палма де Майорка искаха да останем целия отбор. Но правилата бяха железни. След като станеш на 30, те пускаха да играеш в Кипър, за да помагаш на братския футбол. Ама преди това, като си на 28, те обявяваха за безперспективен. Такава идиотщина я няма никъде по света. С мен постъпиха по същия начин. Трябвало да има подмладяване. И на мое място взеха Милен Горанов, който е с 2 години по-малък. Страшно подмладяване, няма що. Отдавна съм им простил на тези, които ме изгониха.
Но болката и обидата, остават за цял живот Всъщност дори искам да ми бъде записана още една титла като играч с ЦСКА. Когато отидох в “Сливен”, бихме “Левски” с 1:0 след мой гол и те станаха шампиони. Значи имам повече заслуги от някои, които бяха в отбора.
- Ядосвате ли се, че можехте да постигнете повече на терена?
- Чак да ме е яд, не ме е. Връщам се във времето и разбирам, че наистина можехме много повече. Просто сме се заблуждавали, че правим нещо. Ние пиехме по два витамина и вземахме една лъжица мед и отивахме да играем с тези от Запада. А те вече били измислили възстановяване, масажи. Ако ние имахме техните условия, със сигурност щяхме да ги задминем. Но сме били далече от истината. Поне можехме на световните първенства да се представим по-добре.
- Защо след края на кариерата станахте треньор?
- Защото винаги съм искал да бъда треньор. Започнах в Сливен, след това завърших ВИФ и отидох при децата. Федерацията ни прати със Сашо Костов, Янко Динков и Симеон Симеонов за 40-50 дни в Италия и там научихме много. През това време Кольо Ковачев не се справяше в ЦСКА и ме назначиха временно. Но у нас точно временните неща са най-постоянни. И можехме да станем шампиони, ако не беше МВР. В Бургас от публиката удариха Митко Димитров с нещо. Вместо да прекратят мача, ние загубихме точки.
МВР “разследва” и чак след 6 месеца обявиха, че наистина е имало удар, ама вече “Левски” бе станал шампион. След това обаче не допуснахме такова нещо.
Заварихме един изключително млад отбор. Направихме селекция и нещата потръгнаха. Лесно е да се работи с такива играчи като Стойчо Младенов, Ради Здравков, Динко Димитров, Рангелов, Цецо Йончев. Стига, че трябва да изредя всички. Сами си го разбихме. А можеше да стане още по-силен.
- В смисъл?
- Имаше конфликт между играчите и ръководството. И аз заех позицията на футболистите и това беше краят ми. Веднага ме махнаха. След това ме връщаха още два пъти. Смятам, че винаги съм показвал, че мога да се справя със ситуацията. Но винаги идваше моментът да си тръгна.
- Как се побеждават отбори като “Ливърпул” и “Нотингам Форест”?
- С игра и акъл. И спазване на всички задачи на терена. Всеки знаеше какво да прави. "Форест" ги надиграхме категорично и в двата мача. По-трудно беше срещу “Ливърпул”. Ние не бяхме толкова зле и в първите мачове с тях, въпреки че паднахме с 1:5. С 5 удара ни вкараха 5 гола. Сунес не беше бележил от една година, а ни направи хеттрик. А ние се скъсахме да пропускаме. Три пъти бяхме сами срещу вратаря, но пък той беше велик. Рей Клемънс. Обра всичко. На следващата година взехме мерки и нещата се получиха. След това ни наградиха с по 300 лева и един черно-бял телевизор “Юност”. Със специалното разрешение на министъра на финансите. Дори видяхме заповедта.
- Някои от феновете още сънуват пропуснатия шанс за финал срещу “Байерн” след 3:0 за няколко минути в София.
- Има какво да сънуват. Стана невероятен мач, който се разви не в наша полза. Иначе бяхме страхотни. Няма да забравя как целият стадион се умълча след третия гол. Но те бяха страхотен отбор, просто с невероятен опит. Точно за него решиха да наказват Спас. Да не би да направим нещо. Уплашиха се от нас. Това бяха най-перфектните 20 минути на български отбор, които съм виждал. Ние имахме обаче и шансове в реванша, за което вече никой не си спомня. Беше 0:0 до 43-ата минута, а тогава
Брайтнер направо блъсна Йончев с топката във вратата и съдията си затрая. Второто им попадение бе от несъществуваща дузпа. След това Стойчо изпусна два пъти и можеше да направи 2:2, пък да ги видим тогава. Вместо това им пуснаха една засада и отборът просто рухна. Четвъртия сами си го вкарахме. Пламен Марков също много ни липсваше, но това е било писано.
- Има ли рецепта за излизане от кризата в България?
- Рецепти колкото искаш. Но най-важната е да се сложи ред и да се направят условия да се развива футболът. А ред може да сложи единствено БФС, ама не му стиска. Защото трябва да защитава нечии интереси. И с мен се е случвало, да признават несъществуващи документи за получени суми например. Вижте какво става сега с Анисе. Гънат се, шикалкавят. Дават изявления наляво и надясно кой е крив и кой е прав. Нищо че продават коли например. Това, да си търговец на коли, те прави топюрист. Признаха пред цяла България, че договорът му с “Черноморец” е фалшив, ама не го и пускат. Колко лъгаха, че УЕФА била отнела лиценза на ЦСКА? Ама се оказа друго. Че някой просто е решил “Левски” да играе в евротурнирите. Заради това ще копаем още към дъното. И там, където се брои, отново можем да направим нещо, ама суперслучайно. Няма да дойде от игра. Всичко е решено предварително. Дори и шампион знам кой ще стане.
- Кой?
- То и на децата е ясно. Един отбор със “сини” екипи. То не бе помощ, не бе чудо. Нашите деца няма къде да играят, те получават стадиони и спонсори от държавата. Нас ни гонят като престъпници, те само да кихнат и веднага правителството вади кърпичката да им избърше носа. Просто няма смисъл да се играе пролетният полусезон, помнете ми думата. Ще бъде страшно. Ще побеждават и когато не могат.
- Значи няма никакви шансове и за Любо Пенев в националния отбор?
- Малко са. И Фабио Капело да дойде, няма ли футболисти, сме обречени. Любо е мераклия, може да си разбира от работата. Но ще потъне и той. След Бербатов и двамата Петрови нямаме нищо класно. Напират за Попето, ама той не е фигура, не е лидер. Вижте къде играят нашите футболисти. По изпадащи отбори в Турция. Вече дори в Кипър не ни искат, защото хората градят отбори за Шампионската лига. Пълна трагедия, а се правим, че нищо не е станало.
- Не съжалявате ли, че никога не водихте националния отбор?
- Съжалявам, разбира се. Но националният отбор винаги е бил на някого. Трябва да имаш протекции. А аз не съм удобен на никого. И заради това не съм бил селекционер. Нищо, нали други направиха нещо.
- Но пък вие бяхте човекът, който взе Димитър Пенев за помощник и даде начало на кариерата му. Как стана това?
- Не съм го вземал аз. Тогава си имаше ръководство. Значи съм имал добър ученик, а аз съм бил добър учител. Сега обаче да си треньор, просто е гадно. Не бих станал в такава ситуация. Продават играчи зад гърба ти, купуват такива, каквито не си виждал. Пълен хаос. Просто професията е на дъното. Както и футболът в България.
Аспарух Никодимов-Паро е роден на 21 австуст 1945 г. в София. Кариерата му започва в “Септември”, където записва 5 мача и 2 гола в елита и печели купата през 1960 г. След това преминава в ЦСКА. За периода 1964-1975 г. изиграва 296 срещи и отбелязва 58 точни попедания в “А” група. Става шампион на България 6 пъти (1966, 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 г.) и е носител на купата 5 пъти (1965, 1969, 1972, 1973 и 1974 г.). Завършва кариерата си в "Сливен", където изиграва 16 мача и вкарва 4 гола.
В евротурнирите с ЦСКА записва 34 мача (28 за КЕШ и 6 за КНК) и отбелязва 4 гола (2 за КЕШ и 2 за КНК). Достига до полуфинал на КЕШ през 1967 г.
В националния отбор изиграва 25 срещи с 8 точни попадения. Има 1 мач и гол за “Б” състава на България, 9 срещи с 4 гола за младежкия тим и 17 срещи с 9 гола за юношеския. Участва на две световни първенства - в Мексико през 1970 г., където записва 2 мача и отбелязва гол на Германия при загубата с 2:5, и на това в Германия през 1974 г., където също има 2 мача. Сребърен медалист от олимпийските игри в Мексико. Един от най-добрите дефанзивни полузащитници на своето време.
Заслужил майстор на спорта от 1968 г. След края на кариерата си завършва ВИФ “Георги Димитров”. Започва да работи с деца, но през 1979 година е назначен за старши треньор на ЦСКА. Остава на този пост до 1983-а, като през този период “червените” завоюват четири поредни пъти шампионската титла (1980, 1981, 1982 и 1983 г.) и веднъж печелят купата (1983 г.). Най-големите успехи обаче са в Европа. В турнирите са отстранени “Ливърпул” (Англия) (тогава трикратен носител на КЕШ), “Нотингам Форест” (Англия) (двукратен носител на КЕШ), “Монако” (Франция), “Реал Сосидедад” (Испания), “Гленторан” (Северна Ирландия), “Шомберки” (Полша), “Омония” (Кипър). ЦСКА достига полуфинал за КЕШ през сезона 1981/82 и четвъртфинал през сезона 1980/81 г. Така Никодимов става най-успешният наставник на отбор от България в евротурнирите.
През пролетта на 1983 г. Аспарух Никодимов е отстранен от поста. След като работи в “Дунав” (Русе) и в Тунис за няколко години се завръща в ЦСКА през есента на 1990 г. През втория треньорски мандат на Никодимов ЦСКА печели сребърни медали (1991 г.) и титлата (1992 г.) в първенството. През 1993 г. Никодимов отново е принуден да напусне. След това ръководи отбори от юношеските формации, аматьорската лига, работи като старши треньор на “Металург” (Перник), “Велбъжд” (Кюстендил) и “Омония” (Кипър).
От юни до декември 2001 година се завръща за трети път в ЦСКА. Освободен е и на негово място идва Луиджи Симони. През лятото на 2003 г. е назначен за треньор на “Берое”, като спечелва промоция за отбора в "А" група. Отстранен е през септември 2004 г. заради слаби резултати.
|
Re: СТОЙЧО ИДВА [re: tonzosjustice]
