Терорът над българите в Македония продължава
София трябва ясно да покаже на Скопие, че подкрепата й има своя политическа цена и тя е спиране на репресиите над нашите сънародници
Евгений Еков

Снимка: ЕПА / БГНЕС
Войнстващите лумпени в Скопие, които на 13 януари 2007 г. демонстрираха "силата" си с побой на беззащитни младежи и беловласи старци, в други случаи със замах и наглост присвояват и унищожават гръцки символи.
Масовият побой, на който станаха жертва група местни и гостуващи българи на 13 януари т.г. в центъра на Скопие, е само поредна проява на организирано упражнявания терор от управляващите кръгове над нашите сънародници в Република Македония. Насилието като най-разпространена форма за колективни репресии спрямо всички, които си позволят да се самоопределят като българи, е стар изпитан подход край Вардар. Чрез неговото прилагане жертви на терора стават не само тези по отношение на които се извършва насилническият акт, но реално и цялото македонско общество. По този начин то систематично и перманентно се "дисциплинира" в рамките на репресивната система на управление и легитимиращата я официална идеология.
Мултиплициращият ефект на насилническите действия ги превръща както в миналото, така и в настоящето в любимо оръжие на различните терористични режими, които управляват Повардарието след 1913 г. За съжаление, изключение в това отношение не направи и прикритият под маската на демократичност "нов" македонистки режим, взел в свои ръце политическата власт в бившата югорепублика след обявяване на независимостта й. Масовите репресии, на които стават жертви самоидентифициращите се като българи, включват освен насилието още цял един спектър от други средства за въздействие. В него са вписани и се прилагат монтирани съдебни процеси, създаване на обществена психоза, уволняване от заеманата работа, съсипване на частния бизнес, налагане на административни мерки, разстройване на "бугарашките" семейства, преследване на близките на "бугарите", привикване на "информационни" разпити, открито полицейско следене и още редица други. С една дума, всички онези до болка познати на цивилизования свят методи, които се прилагат от ретроградните режими.
Невъзможно е в рамките на един кратък анализ да се изброят всички онези страдания и мъчения, на които бяха подложени и продължават да бъдат подлагани българите в Македония през последните 16 години. Не може обаче, да не се споменат най-тежките прояви на терор над сънародниците ни през периода на т.нар. самостоятелна македонска държавност. Най-малкото, защото тези примери на преданост към българщината съставляват част от съвременната ни история. И ако имената на участниците в нея не са посочени, то не е защото се подценява техния безспорен принос към отстояване на националното ни единство, а тъй като и днес в Скопие управлява, както сама показа с последните си действия, една злобна и отмъстителна власт. Защото, убеден съм, не съществува здравомислещ човек и в България, и в Македония, който да не оценява станалото в събота, като чиста проба активно мероприятие на скопските спецслужби.
Първите масови репресии над открито изявяващи се като българи македонски граждани бяха регистрирани със скалъпените съдебни процеси, проведени през 1991- 1992 г. в една от крепостите на българския дух в Източна Македония - гр. Велес. С помощта на македонския съд бе ликвидиран и опитът за създаване на Движението за приятелство и сътрудничество между Република Македония и Република България през 1995 г. в Скопие. Следващият удар през същата година бе нанесен в друг център на българщината, този път в Западна Македония, старопрестолния град Охрид, където група родолюбци създадоха ВМРО - Политическо представителство на македонските българи. Истински бял терор над самоопределящите се като българи македонски граждани, се развихри след неуспешния опит за атентат срещу президента Киро Глигоров в края на 1995 г., когато бяха подложени на репресии над 400 души. След този удар бяха необходими пет години, за да се създаде през 2000 г. Сдружението на граждани "Радко", дейността на което също бе задушена с познатите средства на македонската държава. Не по-различна бе участта и на учреденото през 2005 г. Сдружение на българите в Македония, което преустанови дейността си в резултат на изкуствено предизвикани конфликти между активните му членове.
Систематичността и всеобхватността, с която "независимата" македонска държава преследваше и ликвидираше всеки опит за организирана проява на самоопределящите се като българи нейни граждани, са христоматиен пример за държавен тероризъм. Мълчанието и бездействието, с които "реагираше" на тази антибългарска политика на Скопие официална София, от своя страна, са друг класически пример за това как една държава може да абдикира от изпълнението на своите основни функции. Тези две политики изпълваха почти изцяло съдържанието на двустранните отношения след референдума за независимост на Македония през 1991 г. Ако това не бе така, то по никакъв начин не би се стигнало до позорната разправа на група лумпени с хора с бели коси на стария мост на Вардар, на която станахме безпомощни свидетели. Не биха преживели сънародниците ни и всички унижения, на които бяха подложени през годините. Време е, България недвусмислено да даде на Македония да разбере, че нейната подкрепа и лоялност имат своята ясна политическа цена и тя е спиране на терора над българите в Повардарието.

______________
spider4o не спи, той ... чака!!!