|
Ибрахима Гай ще играе в турския Самсунспор.
Турците му хвърлиха око още преди Нова година и направиха неистови опити да го привлекат. Е, той вече е техен.
Соченият за най-добър защитник на ЦСКА в последните години е продаден. Повечето от "червените" фенове приемат с мъка новината. Страдат и не могат да повярват как ще изглежда техният отбор без Гай. Обявиха го за титан, за исполин, за евробоец. Но в крайна сметка вместо в Европа сенегалецът с мюсюлманско име ще играе в най-близката до нас мюсюлманска страна. В Турция. Там май не отиваха най-добрите, а най-изчерпаните... Добрите обикновено потеглят към Стария континент, а не към Анадола.
Причисляваха Гай към великите бранители, носили червения екип - Джеки Димитров, Трифон Иванов. Те обаче ритаха топката във Франция и Испания. В белите държави. Джеки бе футболист от друга планета и надяна фланелката на Сент Етиен. Трифката стъпи на Иберийския полуостров - в Севиля. Подписа с Бетис. Нещо повече - стана капитан, а по едно време бе и голмайстор на испанския отбор.
А Гай в Турция. При другите ибрахимовци. Не че турският шампионат е слаб. Но Европа си е Европа. Там обаче трябва да те искат, а не да те предлагат. Но как да те поискат, след като се скъсваш да правиш безумия на терена. И винаги да бягаш срещу вятъра.
При това положение няма как той да не те отведе в Анадола.
Знам, мнозина ще скочат и ще извадят хиляди доказателства, че Гай заслужава само овации. Вярно, борбен е, хвърля се мъжки в горещата битка. С цената обаче на какво - на някоя друга тежка контузия.
Ибрахима едва не уби на терена Стойчо Стоилов в онзи мач на ЦСКА с Литекс, когато Велизар Димитров вкара най-редовния гол в историята на двубоите между двата тима. Но вместо да скочат на Гай заради поведението му на касапин, те ореваха света, че Вили бил бутнал Живко Желев, преди да прати топката в мрежата. Но това е друга тема. Сега говорим за Гай.
Същият този футболист с физиономия на кръвожаден зулус едва не прати левия крак на Ги Демел на осми лекоатлетически коридор на ст. "Българска армия". Става въпрос за мача с Хамбургер на 20 октомври. Тогава сенегалецът в типичния си стил контузи гадно бранителя на немския тим. Нещастният Ги Демел проплака пред германската преса, че такава "хирургическа интервенция" не е била присъща и на д-р Менгеле.
Сега и за типичните спортни качества на Ибрахима. Той дойде в ЦСКА през лятото на 2001 година. Трябваше да изминат два сезона, за да се научи Гай как се играе с глава. При всяко негово съприкосновение с топката феновете със затаен дъх очакваха да видят накъде ще отиде кълбото.
Вариантите бяха десетки - напред към центъра на терена, назад към вратата, към лявата или дясната тъчлиния. Или пък нагоре, нагоре към небето.
Букмейкърските къщи спокойно можеха да пускат залози с огромни коефициенти. Ама да са се сетили... Изключително загадъчни бяха и влизанията на Гай.
Въпросът, отново с академична трудност, бе какво ще уцели Ибрахима - топката, левия крак на противника, десния крак, главата или някоя друга част от тялото.
Точно в този период Гай се превърна в най-добрия приятел на Гонзо. Казват, че Георги Иванов бил човек с благ характер. Ако е така, звездата на Левски би трябвало да е почерпил сенегалеца. Точно Гай помогна на Гонзо да се превърне във вечен герой на вечното дерби.
Бавно и постепенно Ибрахима, за когото се твърди, че чак на 17 години за първи път видял топка, почна да се шлифова. Но нямаше нито един отговорен мач, в който бранителят да не се оплете във възела на посредствеността. Не е трудно да се напрягате, за да се сетите. Мачовете с Хамбургер и Славия (Прага) са най-пресните примери. Срещу немците Гай подари топката на Барбарез, но добре, че мерникът на босненеца изневери.
Чехите обаче не му простиха. Гай им връчи нескопосано кълбото, след което падна третият гол.
Феновете на Ибрахима със сигурност недоволстват, но щом идолът им отива в турски, а не в европейски тим, значи класата му не е европейска. Нали?
В ЦСКА пък могат да бъдат спокойни след привличането на Тунчев и Котев. Има кой да замени футболния Джар-Джар.
РУМЕН ИЛИЕВ, в. Топспорт
|
Ибрахима в Турция
