Не мога да не се съглася с много от казаните от теб неща.
Само ще напомня, че съвсем наскоро Германия се тресеше от скандали с уредени мачове, купени съдии и прочие. Сума съдии изпоарестуваха.
В момента пък една сглобяват Среия А и серия Б в италианското първенство. Пак куп отбори са извадени от двете групи заради уредени мачове.
В Швейцария също се завихри съдийски скандал. По-тихичко.
Е... там защо край тези същите неща не умря футбола? Защо край търговиите на съдии, купи, титли, и какво ли не, има и хубав и качествен футбол?

Та понякога според мен пропускаме да се обърнем към реалностите и да ги видим лице в лице. Реалностите са, че никога няма да има честен футбол, без в него да се намесват сериозни финансови интереси, без да се разиграват сериозни суми, без да има игра и извън терена. И това е в световен мащаб.
Футбола вече не е игра, а шоу. Бизнес! Рекламна стратегия! Какво ли не. Политика даже!
Комерсиализацията е на неописуемо ниво. Точката в Лигата е 900 000 швейцарски франка. Почти всички от българските отбори от А и Б група биха си оправили бюджета за цяла година само от един равен в ШЛ. Футболисти се купуват и продават за десетки, а дори в отделни случаи и за стотици милиони. Рекламните турнета са нещо обикновенно и вече много отбори ги практикуват. Дори вчера слушам, че Колина се отказал от съдийството... знаеш ли защо? Защото подписал рекламен договор с Опел, които били спонсор на Милан и съдийската комисия го извадила от наряди в Серия А, защото отказал да си развали договора. Той пък напуснал съдийството.

Опитвам се да кажа, че носталгията по миналото е нещо хубаво. Нещо, много разпространено, нещо разбираемо и близко до всеки човек. Но реалностите винаги побеждават и тези реалности вече са тук. В България.

Та... навсякъде отборите си купуват титлите. Само че по различен начин. Нима Абрамович не си купи титлата на Челси? Само че даде огромните пари за футболисти и треньори. Но знае ли някой колко е дал за съдии? Смешно малко в сравнение със тези за футболисти. Викаш поне футбол гледат. Гледат. Същия цирк, но на малко по-друго ниво. Нима не ти е ясно кой ще е шампиона на Англия? Челси, разбира се! Нима не ти е ясно кой ще е шампиона на Германия? Байерн, разбира се! А кой ще е новия – стар шампион на Франция? Не ти ли е ясно, че в Испания шампиона ще се реши от това кой повече ще даде от Барселона и Реал? Та нали преди време именно Барса даваше пари за победа над Реал! Не се ли замисли за осем или вече девет поредни титли на Олимпиакос в Гърция, а те имат два отбора в Лигата. В Италия шампиона ше е или Милан или Юве, пак според това кой колко ще си плати. В Югославия Звезда или Партизан. О Украйна Шахтьор или Динамо, в Русия ще е ЦСКА на Роман или Стартак.... и така във всяка една страна...
Къде е проблема според мен? Той е в бедността ни. Във факта, че разиграваните тук пари са толкова малко, че не могат да задържат нито един футболист. Това обезкървява отборите. Защото колкото и много да взимат ЦСКА и левски, те не могат да съберат повече от 50 футболиста заедно. Тогава къде са другите добри футболисти? Турция, Гърция, Русия, Кипър, малко на запад и така нататък... Защо? Ми няма пари тук. Бързат да си бият шута възможно най-бързо при по-големите пари и да си усигурят живота. И как тогава да виним президентите? Виновни са футболистите. Защото отдавна им е през оная работа чия фланелка разхождат и на кой отбор се кълнат във вярност. Интересува ги само колко ще спечелят. Иначе си пазят краката.

И ти с твоите три лева даваш два за билет. И там гледаш някакъв си мач, където двама от твоя отбор имат шанс за трансфер в по-богат клуб и се натягат, другите са стигнали тавана и се пазят от контузиии ги мързи и им е през оная работа... просто защото нямат вече шанс за трансфер. И ти виниш президента. А не виниш онези лакоми същества, които прибират пачки яко и не им пука.

Та да спра с тези неща...
Георги Илиев даде на българския футбол, давайки на Велбъжд и на Локо Пловдив. Даде им добри отбори, участие в евротурнири, сносни за стандартите ни футболисти, победи над българските псевдо грандове, титла... първа в историята. Първо в историята преминаване на кръг в евротурнирите... няколко национала... За отбори с бедна история като Велбъжд и Локо Пд, това не е хич малко.
Гришата също даде много...ама много на Литекс. Виж... Христолов не дава много. Но то е защото няма много.

И това да оставим.... според мен, президентите дават смешно малко сравнено с желанията на феновете. Но дават. И най-вече – няма алтернатива. Ако ги няма тях, отбори няма да има. Базата ще се разруши, клубовете ще изчезнат.
Преди време като си мислех за тези неща, виждах, че нещо недостига... нещо липсва на тази ми теория. Питах се ако стане така как и къде ще играят българските футболисти... защото децата ще тичат след топката така или иначе. Но наскоро разбрах. Когато дойдоха от Барса, направиха турнири и си избраха деца. Най-талантливите деца. И ги отведоха. Да носат слава на чужди отбори. Като Божинов, който днес е един.. но след време много Божиновчета ще има.
И ние само ще си спомняме, че футбол и тук е имало някога.
Вината не е в мафиотите ни...а в това, че нашите мафиоти са по-бедни от техните мафиоти.

И за последно... Много ми е интересно какво би казал Брайън Клъф, ако беше гост на Жоро Илиев, а не на Христолов. Цялата тази работа много ми прилича като дежурните хвалби на госта към домакина. Защото по английските терени сме се нагледали също на съдийски грешки, обратни отсъждания, голове от засада...
Да не споменавам как Пуул спечели срещу Челси, как спечели Суперкупата... и прочие... и прочие... Но Клъф сигурно не ги гледа тези мачове...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите