Крайно време е и аз да дам своя скромен принос за тази тема и да споделя това-онова за любимия отбор.

1. Защо съм привърженик на ЦСКА ?
Интересен въпрос, който не може да получи еднозначен отговор.
-Генетични заложби - може би скоро някой очилат чичко доктор след задълбочен анализ ще докаже, че когато родителският ген е достатъчно силен любовта към ЦСКА се предава с ДНК-то още от зародиш. При мен е именно така - баща ми е голям привърженик на ЦСКА и това се е предало и на мен за което мога само да му благодаря.
-Симпатиите у човека са винаги насочени към по-добрият, по-силният и по-достойният. Тук няма споир, че това е ЦСКА
-Обективната оценка - фактите и резултатите сами по себе си говорят в полза на ЦСКА пред който и да е друг отбор в света.
-Влиянието на околната среда - не знам защо, но повечето свестни хора, които познавам са привърженици на ЦСКА (в най-лошия случай не се интересуват от футбол, но сред тях не се намира нито едно говедо).
Като съпоставим всички тези фактори отговорът е ясен - САМО ЦСКА!!!

2. Кой е първият(първите) мачове на ЦСКА , от който(които) имам спомени - като всеки фен може да опише своите чувства и спомени след тези мачове .
Годината е 1982-ра. Моя мислост е на цели 6 години и освен ЦСКА е чувал за някои други велики отбори в Европа - Ливърпул, Байерн, Аякс. Именно срещу един от тези отбори е първият мач на ЦСКА от който имам някакви, па макар и бегли спомени. Преди това ЦСКА отстрани Ливърпул, но нямам спомени от този велик мач и сега на ред бяха Байерн. Не мога да коментирам играта на нашите срещу Байерн, поради обясними причини (все пак на 6 години човек няма още много ясни критерии за красотата на играта), но помня, че в 18-тата минута при третия гол в немската врата баща ми беше обезумял от радост, а аз летях из въздуха докато не го заболяха ръцете да ме подхвърля. Разбира се, че и аз се радвах, но по своему, по детски без да осъзнавам какво всъщност означава да поведеш на германската машина с три гола за толкова кратко време.

3. Най - великите 3 мача на ЦСКА които съм гледал в ЕКТ - всеки да опише спомените си от тях .
За мое най-голямо съжаление досегашните най-велики мачове на ЦСКА в ЕКТ са били преди да се родя или в най-ранното ми детство, което обяснява липсата на кой-знае какви спомени и коментари. Визирам двубоите с Ливърпул, Байерн, Аякс и Нотингам. Тук ще си позволя да опиша спомените от 3-те най-драматични мача според мен, на които съм бил свидетел.
-Рода (Холандия).
Мачът е само няколко месеца след като националите на Холандия станаха европейски шампиони. Имайки впредвид играта на лалетата от европейското първенство очаквах съперникът да залага по-скоро на красива и технична игра. Който обаче е гледал мача ще се сети за какви катили и рендета става въпрос. След трудна и несигурна победа в София с 2:1 предстоеше мачът в Кекраде (или нещо подобно беше името на градът от който произхождаха въпросните Рода). 2:0 за холандците и някакви си 10 минути до края. Стоичков бележи и отиваме в продължения. След 2х15 минути се стига и до дузпи. Невероятен Вълов и ЦСКА е на полуфинал, където срещу Барса блесна голямата звезда на Стоичков, но това е друга тема. В мача с Рода най-силно впечатление ми направи Гошо Георгиев - такива пасове раздаваше тоя човек, че просто не е истина.
-Парма (Италия)
По това време имах чувството, че отборът ни е подбиан от кол и въже. Не казвам, че бяха лоши футболисти, но крайно необигран и несработен състав. Тука устискахме 0:0 и шансовете за успех в Италия изобщо не бяха големи. Второто полувреме ни поведоха с 1:0 и нещата отиваха на изуй гащи, още повече, че не оставаше много време до края за да направим нещо в своя полза. Помня, че бях загубил всякаква надежда, когато 1-2 минути преди края кривата глава на Парушев набута топката зад Тафарел. Кефффф, голям кеф. Другото, което съм запомнил от мача е спасената дузпа от Джони и радостните рекламодатели (и такова нещо сме имали за разлика от сега) от Синтофарм, които нали са в конкуренция с Пармалат изпаднаха в екстаз. На другия ден във вестниците имаше снимка на Велинов как държи топката след спасената дузпа и пояснителен текст: "Имат ли в Пармския манастир (за непосветените ще поясня, че това е игра на думи породена от романа на Стендал "Пармския манастир") икона на Свети Георги - Победоносец"
ЦСКА - Ювентус
3:2 реален резултат - 0:3 в статистиката. Няма какво да се говори за този мач, освен, че чисто спортно си ги победихме, а чисто административно загубихме. За мен в спомените ми ще остане победата на ЦСКА и добрата игра на Мухтарски, който иначе не ми е сред любимците, но трябва да му се признае приноса.

4. Кои са моите любими футболисти ?
Колкото и тривиално да звучи не мога да не спомена на първо място великия Христо Стоичков. Безспорно това е играчът, който е прославил най-много името на ЦСКА и на България. Футболна легенда в най-пълният смисъл на думата.
Любо Пенев и Емо Костадинов - другите двама играчи от златното трио на ЦСКА
Краси Безински - никога не съм виждал толкова желание за игра и себераздаване от един футболист
Георги Георгиев - вълшебни пасове и прекрасна техника
Джони Велинов и Илия Вълов - и вратари сме имали навремето, не като сегашните портиери
Не мога да не спомена и Певеца (Емо Димитров), Трифон, Ивайло Киров, Недодялко Младенов..изобщо цялото златно поколение.
Имали сме и още много добри играчи, а и сега има такива, но ще се въздържа да ги изброявам, защото някак си след тези имена, които съм споменал е неуместно да слагам някой от сегашния състав. Тогава целият отбор беше от таланти и звезди и това им даде възможност да покажат истинската си класа.

5. Какви възгледи имам , свързани с бъдещото развитие на ЦСКА .
Победа и пак победа... Казано честно си има ръководство, което взима решенията за развитието на отбора. Единственото, което ни интересува нас - феновете е хубава игра, успехи, увеличаване броя на звездите по екипите, а как ще стане това - има кой да му мисли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите