|
Всеки път, когато “Левски” е постигал някакъв съответстващ на стандартите му успех, той е бил следван от масова истерия, шизофренични коментари и задължителни опити за фалшификация на историческото наследство. Как “сините” журналистически величия или редови фенове оценяват постигнатото от отбора им е нещо, което имат право да си решават сами. Не така стоят обаче нещата с напъните за ревизиране на историята, с подмяната на истинските стойности на случилото се в ЕКТ и с опитите за елиминирането на оценки, прозвучали и в Европа, но упорито отричани напоследък у нас.
Тази атмосфера и този подход, се нуждае от адекватен отговор и той може да бъде даден единствено на базата на точния прочит на фактите и на обективния анализ. Най-малкото, защото нищо добро не чака едно общество, което не е в състояние да даде справедлива оценка на всеки труд и на всеки личен или колективен опит да бъде защитено с дела полученото от таланта на цялата нация.
Турнирът на европейските шампиони съществува от сезон 1955/56, КНК от 1960/61, а турнирът на УЕФА от 1971/72. Най-престижният и най-силен турнир е този на шампионите, там се отразяват най-ясно и най-отчетливо тенденциите в развитието на европейския футбол, там играят най-силните отбори, там е най-големият интерес и там славата е най-голяма.
Една особеност предопределя всичко това. В епохата на желязната завеса и според ограниченията на УЕФА, отборите разполагат с футболисти, които почти изцяло са от една и съща националност. Тази на първенството, в което играят. По този начин и стойностите клубен – национален футбол са по-категорично взаимообусловени, а големите отбори са такива преди всичко заради това, че са успели да концентрират значителна част от най-талантливите и най-значими играчи, част и от националния отбор. Тези клубове доминират в националните първенства и придават по-високата стойност на КЕШ.
Друг момент, който задължително следва да бъде подчертан, е, че поради отсъствието на това, което характеризира настоящето, а именно тоталната комерсиализация и липсата на сериозни ограничения за броя на чуждестранните играчи, в епохата на желязната завеса разликите между най-добрите отбори от различните първенства не винаги са толкова категорично изразени. В източния блок до късно футболистите нямат възможност да излизат навън, а впоследствие тази забрана е заменена с възрастови ограничения. Всичко това създава предпоставки за изравняване нивата между най-добрите отбори, състезаващи се от името на европейските държави в КЕШ, а понякога и в останалите турнири. В определени случаи и в определени периоди.
Независимо, че КНК по-рано се появява в хронологията на европейските първенства и че е по-високо поставен заради обстоятелството, че победителят в него, заедно с победителя при шампионите, определя носителя на Суперкупата и евентуално играе и за Междуконтиненталната купа, по сила той стои след турнира на УЕФА. Две неща са в основата на този факт. Първото е, че в случаите, когато носителят на купата е и шампион на страната, той участва не в турнира на КНК, а в КЕШ, което, покрай капризите на жребия и принципа на елиминацията, дава възможност и много по-слаби отбори да попадат в него, а второто е, че форматът в УЕФА вкарва в турнира по няколко отбора от водещи европейски първенства.
Тази градация на силата на отделните турнири по естествен начин е илюстрирана и от успехите, които отборите от т.нар. Варшавски договор постигат в ЕКТ.
Турнир на КЕШ (от 1956 до 1990г.)
Носител на купата:
1985/86 Стяуа
Финалисти:
1965/66 Партизан Белград
1988/89 Стяуа
Полуфиналисти:
1956/57 Цървена звезда
1957/58 Вашаш
1964/65 Вашаш Ето
1966/67 ЦСКА
1968/69 Спартак Търнава
1969/70 Легия Варшава
1970/71 Цървена звезда
1973/74 Дожа Уйпещ
1976/77 Динамо Киев
1981/82 ЦСКА
1982/83 Видзев Лодз
1983/84 Динамо Бук.
1986/87 Динамо Киев
1987/88 Стяуа
Турнир на КНК (от 1961 до 1990г.)
Носители на купата:
1968/69 Слован Братислава
1973/74 ФК Магдебург
1974/75 Динамо Киев
1985/86 Динамо Киев
1980/81 Динамо Тбилиси
Финалисти:
1963/64 МТК
1969/70 Гурник Забже
1971/72 Динамо Москва
1974/75 Ференцварош
1980/81 Карл Цайс Йена
1986/87 ФК Локомотиве Лайпциг
Полуфиналисти:
1960/61 Динамо Загреб
1961/62 Дожа Уйпещ
1962/63 ОФК Белград
1966/67 Славия Сф
1972/73 Спарта Пр
1972/73 Хайдук
1974/75 Цървена звезда
1975/76 Цвикау
1977/78 Динамо М
1978/79 Баник Острава
1981/82 Динамо Тбилиси
1984/85 Динамо М
1985/86 Дукла Прага
1988/89 ЦСКА
1989/90 Динамо Букурещ
Купа на УЕФА (от 1972 до 1990г.)
Носители на купата: няма
Финалисти:
1978/79 Цървена звезда
1984/85 Видеотон
Полуфиналисти:
1971/72 Ференцварош
1973/74 Локомотиве Лайпциг
1981/82 Раднички Ниш
1982/83 Университатя Крайова
1982/83 Бохемианс Прага
1983/84 Хайдук Сплит
1984/85 Железничар Сараево
1988/89 Динамо Дрезден
Както ясно се вижда, турнирът на носителите на национални купи със самата своя специфика създава предпоставки за по-големи успехи на източноевропейските отбори, участващи в него, докато постигнатото в КЕШ и УЕФА, съобразно броя на проведените турнири, е относително равно. При това сравнение не следва да се изпускат от внимание две неща. Първото е, че “Стяуа” стига до шампионската титла в КЕШ точно през 1985/86г., когато английските отбори, доминиращи дотогава в европейския футбол, са извадени от участие за един продължителен период като наказание за трагичните събития на стадион Хейзъл и че на финала “Стяуа” се изправя именно срещу “Барселона”. Отбор с характерна харизма и специфична европейска съдба. Второто е, че силата на турнира на УЕФА се определя от големия брой отбори от стойностни шампионати, докато силата на КЕШ от обстоятелството, че в него участват най-класните, най-доказаните и най-амбицираните да бъдат на върха. Тази разлика в класите личи и от авторитета на клубовете от нашата черга, постигнали нещо в КЕШ и постигнали нещо в турнира на УЕФА. Естествено, всичко това не е случайно. Източният блок, независимо от реализираните успехи на клубно и национално ниво, не притежава този потенциал, че да бъде в състояние да вади по няколко класни отбора, някои от които да не успяват да блестят в къщи, но да успяват в Европа.
На базата на подобни, ясно защитени и от наличните факти обстоятелства, е интересно да бъдат проследени тенденциите, обективизирани в ЕКТ в периода 1955/1990г. Тенденции по най-естествен начин проявени в най-силния турнир, този на КЕШ.
Анализирайки цялостната картина на нещата, може да разграничим два стадия на играта в нейния европейски вариант. Първият стадий е на лице в случаите, когато по терените се появяват отбори-явление, отбори-епоха, които се превръщат в законодатели на футболната мода, които доминират за известен период и които започват да разширяват представите за футболната игра. Тези отбори могат да бъдат продукт на специфична, талантлива работа в един отделен клуб или пък да са последица на определени условия, определени фактори, възникващи в някои национални първенства и създаващи предпоставки за чувствително изпреварване на всичко останало, играно по европейските терени. До 1990г. могат да бъдат разграничени 7 такива периоди, в които определен отбор или определени първенства силно доминират в турнира на КЕШ и които очертават кривата на еволюцията, върховете и спадовете, които са налице във всяка сфера на човешката дейност, включително и в играта футбол. Тези периоди са следните:
1955/60 Реал Мадрид
1960/62 Бенфика
1962/65 Милан и Интер Милано
1969/73 Фейенорд и Аякс
1973/76 Байерн Мюнхен
1976/82 Ливърпул, Нотингам, Астон Вила
1988/90 Милан
Другият стадий е периодът на вакуум, в който липсват ярко изразени фаворити, в който възможностите на много отбори и първенства са изравнени, в който играта акумулира енергия и условия, за да успее да създаде нещо специфично, нещо, което ще бъде в състояние да тласне развитието в определена посока. Такива са периодите 1965/69г., когато ЦСКА и Славия през сезон 1966/67 успяват да стигнат до полуфинали в турнирите на КЕШ и КНК и 1986/88г., когато Стяуа се превръща в единствения източно-европейски отбор успял до 1990г. да спечели купата на шампионите. Периодът 82/85 е по-особен. При него през 82/83 г. английските отбори тотално отсъстват на европейските финали. През 83/84г Ливърпул печели КЕШ, а Тотнъм УЕФА. През следващия сезон Евертън взима КНК, а Ливърпул до голяма степен губи финала в КЕШ срещу Ювентус заради изтъпленията на своите фенове. В крайна сметка именно това слага край на една епоха, която имаше всичките шансове да влияе върху играта за по-дълъг период.
Естествено едно подобно разграничение има своята специфика и своите условности, но е изключително важно с оглед на това, че очертава ниво и класа на определени отбори и определени първенства. Подобни доминации са подготвени по различен начин и в зависимост от това имат по-кратък или по-продължителен живот, способности да теглят националния футбол, да затихват по-плавно или по-категорично. Във всеки случай не е възможно да бъдат изключвани във всички онези опити, при които неподготвени “капацитети” тръгват да съпоставят стойности и постижения. Защото едно е да отстраниш “Аякс” през 1973г. на върха на неговата слава, след три последователни титли на КЕШ, без Кройф с всички останали звезди в състава си, в сезона, в който Фейенорд ще спечели купата на УЕФА и друго е да го отстраниш през 1975/76г., когато нито “Аякс” е имал класата да стигне до титла или купа на страната си, нито холандският клубен футбол е способен да се похвали с нещо.
Разбира се, едно подобно задълбочено сравнение между онова, което е представлявал ЦСКА и онова, което е сторил “Левски – Спартак”, също е необходимо и също е задължително да бъде направено. Още повече с оглед на това, което ни заля и което е възможно да ни залее. И за да бъде направено то, що се отнася до миналото, беше важно да се анализира анатомията и спецификата на ЕКТ в периода преди падането на Берлинската стена. Изводите от този анализ, на базата на категоричните факти и елементарната логика, са следните:
Най-силният турнир, в който най-ярко са изпъквали тенденциите, перспективите и класата на отборите, е този на КЕШ. Той е носил най-голяма слава на победителите и на достойно представилите се в него, теглил е напред играта футбол. В него са играли най-значимите в историята на европейския футбол клубове, които са концентрирали голяма част от футболния елит на националните първенства.
Турнирът за КНК, с оглед на възможностите да включва и по-недоказани западно-европейски клубове, е най-слаб, но за сметка на това е давал възможност на силните от Изтока, не успели да стигнат до шампионската титла, но спечелили купата, да извоюват сериозен успех.
Турнирът за купата на УЕФА, с оглед на конкуренцията, на участващите повече отбори от водещи европейски първенства, се доближава до турнира за КЕШ, като перспектива за изява на източноевропейските отбори, но в същото време сериозно му отстъпва по класа. Показателно за това е, че в него са взимали участие по-слабите отбори, които не са успявали да стигнат до турнира за КЕШ или КНК. Все пак, на базата на това, че в него е било възможно да бъдат срещани и евентуално отстранявани, клубове с минала слава и нерадостно настояще, е създавало предпоставки за трупане на така важното за по-малките отборчета самочувствие. Разбира се, както можем да се убедим от историята, само самочувствие. Не и авторитет. Авторитетът се е ковал с победи срещу други отбори и в друг турнир.
Gawain. CSKA.net. Red AkademyРедактирано от Gawain на 26.02.04 19:41.
|
Специфика на ЕКТ до падането на Берлинската стена