|
Макар и по всичко да личи и спора да изглежда разрешен в полза на една от двете страни, все пак да си кажете мнението по въпроса, кой е прав и кой не е.
Личното ми мнение че Лечката трябва да си ходи. Това че през 1991-1992 година /ако не се лъжа/ е играл 6 месеца във ЦСКА не му дава правото да се държи, като примадона и да се цупи всеки път, когато не го пуснат да играе. Щом треньорът преценява, че не му върши работа и не влага старание във футболните срещи и тренировките, няма да играе. Точка. Толкова е логично. Специално наблюдавам Данчо. За цял мач я пусне голов пас, я не. В същото време не му се отдава да задържа топката /това за което е на терена/ инертен е, бавен е. Губи 80 % от единоборствата си. Нараво е вреден за отбора. Половината контраатакина на противниците ЦСКА тръгват след отнети топки на Лечков и Пенев. Няма сили да пресира. След три отнети топки изпада в апатия, след два фаула налита на бой. Та в случая не виждам какво има срещу Лукич. Лукич е любимец на публиката, защото играе със сърце ... абе просто трябва да се гледа сърбина. Погледнете когато ЦСКА вкара гол как искренно куфее. И обратно, как се ядосва, когато му вкарат гол, независимо дали отбора води с 5 гола разлика. Лукич се раздава и по време на мача, изразходва повече пот, отколкото набедени футбалерчета, като многознаещият Букарчо. Така че в спора Лечков- Лукич, сърбина води с три обиколки и с хетрик на нула.
Данчо да си гледа хотела. Пък ако бизнеса не върви, да измисли нещо друго, от глад няма да умре. Навремето, когато имаше проблеми със треньорите си в Хамбург, Олимпик /Марсилия/ и турския отбор /забравих го вече, май Бешикташ или Фенербахче беше/ си мислех, че той е правия и гадните треньори му правят сечено, щото копелето е адски талантливо и иска свобода да играе. Обаче сорри Данчо, вече не мисля така... особено след "класата" която демонстрираш в ЦСКА.
Апропо, един от тези треньори /за които Лечков разправяше, че не той, а те имат проблеми със себе си- коронен лаф, Лечката си има три- четири подобни/ не беше ли Топмьолер. Сега със лек смях си спомням как го пустосваха нашите "медии", неизвестният треньор на Хамбургер, който се осмелява да държи на пейката величието детронирало Германия.
Не скам да бъда разбиран превратно, каквото е направил Данчо в националния, никой и нищо не може да му го отнеме. Той част от легендата. Но трябва да знаеш кога и как да се отеглиш. Стъпка на която не е способен ни един наш футболист. Нашите стават за смях, след великолепни кариери, и чак тогава се отеглят. Справка: Наско, Трифон, Ицо, Емо Костадинов, Емо Кременлиев, Данчо, Златко Я нков, Цанко Цветанов и т.н. и т.н.
ТЪМНА НОЩ, ДУХА ВЯТЪР
ЦИГАНИН ОТИВА НА ТЕАТЪР
|
Лечков срещу Лукич
