Понеже нищо не казваш, неколко щриха:

1. Според закона за физическото възпитание и спорта всека спортна федерация може да приеме спортни правила и да осъществява спортно правосъдие и спортно-технически арбитраж, както и да предоставя, прекратява и отнема състезателните права на спортистите /подчертавам, състезателни права/. Пак там е казано, че състезателните права са съвкупност от правото на спортиста да участва в тренировъчната и състезателната дейност на спортен клуб, както и свързаните с това участие права.

До тук повече от ясно.

Още едно уточнение от закона: Спортистите аматьори и професионалните спортисти получават състезателни права след картотекиране в лицензираната федерация за съответния спорт. Искането за картотекиране се прави от клуба, на който спортистът е предоставил състезателните си права. Картотекирането е акт, с който се създават състезателни права за определено физическо лице, придобиващо статута на спортист.
Иначе казано, футболният съюз, дава състезателни права /картотекира/ футболист, който е предоставил правата си на съответния клуб, сключили са договор. Тия права /състезателните/ немат нищо общо с трудовия договор между футболиста и отбора му.

2. Понеже ЗФВС дава право, футболния съюз са си направили арбитраж /арбитражна комисия/. В неква насрана наредба на БФС пише нещо от сорта, че спорове по договор между клуб и футболист се разглеждат от арбитражната и апелативната комисия на БФС и прекратяването на договора може да стане само от арбитража на футболния съюз.

3. На трето место имаме Гражданско-процесуален кодекс, в който пише, че трудовите спорове не подлежат на арбитраж.

4. Некои сега твърдят, че имало два противоречащи си закона ГПК и ЗВФС – единия разрешавал, а другия не, да се разтрогват трудови договори /играч-клуб/ от арбитраж. Това просто не е верно. ЗФВС само е дал право на футболния съюз да си направи нещо като съд, за да си решава спортни спорове. Футболния съюз абсолютно сам си е присвоил правото да разтрогва трудови договори, което е нелепо. При това с наредба, която противоречи на закон, в случая ГПК.

И на края да ти цитирам чл.327, ал.2 от Кодекса на труда: „Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване”.

Иначе казано ситуацията е следната: само по силата на текста от Кодекса на труда, тримата от Ботев вече са свободни агенти, щото Селския не им плаща. Даже нема нужда да се ходи в съд, както се пише по пресата, че били пуснали молби в пловдивски съд. Като прекратяват едностранно трудовите си договори тримата играчи, Селския /Ботев/ губи трансферните им права. Те сключват договор с ЦСКА, който придобива тия права. Арбитража е требвало да констатира тия факти, да даде състезателни права на футболистите и да ги картотекира.

Така виждам аз нещата, ако не съм прав, готов съм да чуя друго мнение.

Колкото до ФИФА и УЕФА, наглостта им е стигнала такива размери, че се надявам скоро Евросъюза да вземе некви мерки.