защо всички разсъждават толкова елементарно и смятат Любо Пенев за най-големия проблем на ЦСКА и си вярват, че като се махне той всичко ще се оправи?
Нещата са много по-сложни, проблемите генерални.
Истината е, че пак не случихме на ръководство. След демократичните промени Левски се ориентира много по-добре в обстановката, докато ние тъпчем на едно място и не се вижда изход от ситуацията.
Като собственици се изредиха Михов, Мултигруп, Божков, Томов, Титан, кой от кой по-лоши. Като се тегли чертата се вижда, че най-добре нещата бяха при Божков, защото поне се купуваха класни футболисти и нямаше финансова криза, а само дребни проблеми от такова естество, а точно Божков да е най-добре управлявалия клуба човек говори достатъчно зле.
В отбора няма никаква дисциплина и никога не е имало. Вземат се футболисти на парче, без да се мисли за бъдещето, като целта е някоя и друга шампионска титла и толкова, за напред във времето изобщо не се мисли.
В този смисъл за мен еталон за управление бе Локомотив Пловдив по времето на Георги Илиев. Желязна дисциплина в отбора, нищо не ставаше в клуба през главата на Илиев, който от играчите си позволеше своеволия беше бит, може да е грубо, но така се процедира с разни кретени, мислещи се за футболисти. Събраха се много добри футболисти на едно място, те станаха отбор, започнаха да играят добър футбол и едва след това тръгнаха да стават шампиони.
В ЦСКА титлите са самоцел, а за някаква перспектива въобще не се мисли. Дойде някой като Стойчо Младенов, купи скъпи чужденци със съмниътелни качества, купува мачове, но в същото време в дерби мачовете е трагичен.
При Стойчо Младенов ЦСКА винаги е бил трагичен срещу Литекс, за разлика при Йешич, Д.Пенев, дори Пламен Марков когато ЦСКА играе с лекота срещу този противник. Големия говедоебач Младенов има всичко на всичко две победи срещу Левски, в първия си шампионски сезон падна на Армията от Черно Море и Левски за купата, неговите играчи едвам се спасиха от загуба в последната минута срещу смешния отбор на Рилски Спортист в Самоков, Локо Пловдив не дойде да играе срещу ЦСКА, за да може да вземе три точки отбора, а при втория му престой треперехме в София срещу отбори като Спартак Варна и Берое, които ЦСКА винаги е бил с 5-6 гола. Стойчо промени и манталитета на играчите в средняшки и те се задоволяват да вкарват само по два-три гола на разни смешни отбори, вместо да им правят 5-6 гола, с лекота, стига да искат.
Но нещата най-добре се виждат в евротурнирите. Два пъти 3-0 от Галатасарай, трябваше Блекбърн да вкара 3 гола на ЦСКА в София, за да се сетят футболистите на отбора да играят, мъка с Омония, трагична игра с Тулуза, довела съвсем логично до отпадане, въпреки че ЦСКА имаше късмета за малко да продължи. Въобще при Стойчо Младенов ЦСКА няма и един значим успех в Европа.
Е,такива ли тренери искаме?
Въобще на Армията се въртят едни и същи хора. Сменят Димитър Пенев, назначават Сашо Станков, сменят Станков, назначават Стойчо, пак сменят Стойчо със Станков, после идва Пламен Марков, не за първи път , пак го сменя Стойчо, после пак идва Димитър Пенев. И така ЦСКА се върти в един кръг.
Положителните неща дойдоха, когато шефовете на отбора измислиха нещо различно - Ферарио Спасов, Миодраг Йешич. При първия ЦСКА играеше много атрактивен футбол, но той не можеше да накара футболистите да покажат повече характер по време на мачовете. Но срещу Левски отбора играеше атакуващо, макар и резултатите да не бяха добри. Но ЦСКА атакуваше, играеше футбол, сега и това не прави. Играчите на ЦСКА нямат гол от игра срещу Левски от есента на 2005 година, а само от статични положения. От тогава досега във всичките си мачове с Левски ЦСКА направи по-малко атаки към вратата на противника, отколкото само при един мач с Ферарио Спасов.
Дойде Йешич. Отбора стана шампион, би Ливърпул, би Леверкузен , влезе в групите на УЕФА, вкарваше по 6-7 гола на противниците си в София, не би Левски есента, но игра много атакуващо и скъса Левски от атаки. Левскарите нямаха никакви претенции и дори не си помислиха да кажат, че са играли по-добре от ЦСКА. Тогава мача завърши наравно, но това за мен е последния свестен мач на ЦСКА срещу Левски.
И в този смисъл съм твърдо за Любо Пенев , защото той е символ на различното.
Вярно, допусна грешки, като не надмогна егото си и заради разправиите му с някои футболисти страда отбора, а когато в отбора няма достатъчно добри играчи, човек трябва да превъзмогне личните си конфликти за доброто на отбора, а след края на сезона да се раздели с този ,който не му харесва, но преди това да е намерил адекватен негов заместник, а не както е сега положението.
Пуска млади играчи, но не ги пуска когато трябва. Такива играчи се пускат в домакинските мачове, когато отбора води, за да натрупат самочувствие и игрова практика в мъжкия тим, а не да ги хвърляш направо в тежките битки, които е логично те да загубят и да разбиеш психиката им.
ЦСКА не е и училище, а Любо дойде ненаучен в ЦСКА, с нищожен опит като асистент в националния отбор, и той още не е станал тренер, но може и да стане, може и да се научи, затова трябва и да се изчака.
А краха беше предизвестен. Съдията трябваше да даде две дузпи на ЦСКА, за да бие отбора Славия, защото с игра това нямаше как да стане, срещу изпадащия Ботев, отбор на който другите бият с 3 гола разлика ЦСКА се измъчи и би едвам-едвам, мача в Перник също беше теагедия, таа че бе логично като дойдат по-тежките мачове и отбора да не издържи, но за това най- малко е виновен Любослав Пенев.
Отделно от всичко това войната срещу ЦСКА никога не е спирала, просто се промениха методите, с която тя се води. Ситуацията в ЦСКА огледално прилича на ситуацията в България. ЦСКА се предава отвътре. Ясно е че има натиск, това да стане, но за мен той не е решаващ. Както и има натиск към политиците, но те много лесно се дават, предпочитайки техните лични изгоди от дадена ситуация, за сметка на държавата. Същото е и в ЦСКА. Много хора предпочетоха личната си изгода, а не влязоха между шамарите да защитават името на отбора.
За мен от 2000 година насам се води кампания ЦСКА да бъде изравнен с Левски и това стана. Изравниха ЦСКА с Левски. В момента ЦСКА не е нищо повече от Левски, освен, разбира се в исторически план.
Подигравахме се на Левски, че паднал от Бешикташ, падна и ЦСКА, подигравахме се че падна от Галатасарай, падна и ЦСКА , при това много по-тежко. Какво да кажем за МТК, Торпедо, мъките с Омония, с Пюник, Хайдук Кула?
Най-голямата радост на фена на ЦСКА станаха неуспехите на Левски, а не успехите на собствения му отбор, ето това е най-тъжното.
Моменти като победата над Ливърпул, когато никой не се интересуваше от загубата на Левски от Публикум са истинска рядкост.
Най-важното е ЦСКА да има отбор отново. Защото ако само се гледа да се вземе някоя титла от време на време, така както вървят нещата след 10 години всички знаете какво ще се случи и кой ще има най-много титли.
По-добре, с Любо Пенев или с някой който може, по- добре 3 години нищо, но да се изгради нещо за бъдещето.

UNITED 1878