Е, незнам дали всъшност бота е разказал тази случка, но ние, си имаме собствена такава и мисля че аз ти я разказвах. Досега все чаках Крис сам да си каже, ама той мъчли, ама не - няма да мусе размине. Та играм ние дъст2 срещу любимите ни жертви от иммортал (какво съвпадение) :РР и крис играе с наааассс.. Та, играли сме Т и вече сме СТ, губиме първа, и сме еко - ръшваме ярд с хе, примерно, и събираме 3 от този иначе гранд на съвременния женски цс удбор. Взимаме и оръжие и сашко и ицко се нанасят на стълби да чакат врага, вече са с АК, противника освен в намален състав е и силно настрелян та всичко излгежда розово. Обаче не! в този миг, гения на модерния цс-а, а именно крис-маста, иде от голяма-локейшън, и естествено, като истинско пр0, стреля на стълби флаш, хе, слиза долу и посреща свойте братя по оръжие с мощен залп на наличната му 3-2, естествено патроните му свършват щото аджаба това са съоборници и им взима по-малко, това не го притеснява, запазва самообладание в този ианче напрегнат момент, вади си усп-то и успява да наиграе гадините. Аз седя до него, поглеждам го стреснато с идеята че нещо супер много им се е нервирал, а виждам как по лицето му се разтегля блага усмивка на добре свършената работа. В този момент някъде май му е прищракало че нещо е твърде хубаво тия па хич да не го стрелят и вика "абе аз кво правя бе..." ние се попиляхме от смях и горещо му препоръчахме да запази калашника и да не се надстрелва с каките та така.. :))