|
Дами и господа, това беше едно разтърсващо душите преживяване, несъизмеримо с нищо по драматизъм..
Като начало да кажа, че цялата петък вечер бех на нощна в Маниа, след което в 9.30 тръгваме с бодра крачка аз и Сарафова към нас, за да си взема кадемлийския пад за 1 лев, достойно парнирал на топевата мишка у нас, и после директно у матрицата.
Като цяло турнира май е направен да да се прибере някой лев рано в неделя, но това май няма голямо значение.
Имаше едно 50-на заблудени души, готиви да циклят, няколко звезди от среден калибър, тумбести монитори и сума хора, които търсеха мишки от другарите си по съдба.
Първия кръг ни се случи да почиваме, което ужким тряваше да е добре, защото така автоматично се качаме едно стъпало нагоре в двойната елиминация, и това си беше чист реверанс на Гипса към Сарафова, само дето тоя пич не си даваше сметка, че за мен дали ще съм на 19 или на 22 място няма никакво значение, аз просто искам да играя максимално бързи и два пъти по-бързо да ходя да спя, защото на моменти заспивах в тая матрица.
След час и половина дойде и първата среща. Пак заради Гипса играхме срещо отбор на средна възраст 10 (десет) години. Смазващ резултат 15-1 на de_cubble, като играхме първо терористи. Още не знам как го загубихме оня рунд.
Нова почивка от час-два и нова среща върху домашното за мен игрище на dust2. Паднахме се терористи и драмата започна... Първо се установи, че нямаме някой, който да говори. После се разбра, че момчетата не се познават помежду си, което прави неща ато "пешо и аз малка, иван и петка стълби" - невъзможни. Гавра, хаос, сапун.. точно като в "Боен клуб". Просто ни сцепваха, кадето ни набарат. Едно момченце се опитавше да говори нещо, примерно "всички Х", на кое5то се отвърщаше "ок, ама аз ще ида тук", друг - " а аз щше ида там" и всеки правеше какво си иска. След 2-3 рунда пълно фиаско (поради колективна вина), момчето се предаде и каза, айде предлагайте и вие.
И тогава дойде часът на стария и заветните два рунда, които успяхме да измъкнем :)) Изложих тезата си, подкрепих я с опита на руския отбор спечелил WCG 2001 и я резюмирах до "10 ръша на малката бомба". За съжаление момчетата искаха да разнообразяваме, като всяко разнообразие ни вкарваше в нова беля, а веднъж на всеки три атаки към Б си взимахме нашето, т.е. въпросните два рунда :)
Лично аз ще запомня тая игра с мишката с топче, която ми се падна, адския хилеж и веселба, които си направихме със сарафова и онзи паметен (О! музо!) рунд, в който бутнах 3 и обезвредих бомбата.
Лузър бракет. Няма много за коментиране там, трейн и пет снайпериста в другия отбор, който ни биха на 0.
И това е общо взето. Хареса ми :))))
една луна наеба звездата
|
Моят първи турнир в Матрицата
