|
|
| Тема |
 Парите на Китай |
|
| Автор |
dnaunseq (старо куче) |
|
| Публикувано | 13.02.14 12:02 |
|
|
|
Обикновено се говори за цивилизацията на Китай, но малко хора си дават сметка, че всяка цивилизация върви с огромни парични средства, а паричните средства означават възможност за упражняване на глобално влияние. Китай наистина бива завладяван от монголите, но какво става, скоро монголите приемат будизма. Всъщност грабежът дава на монголите еднократен доход, и дори те всяка година да изискват своя откуп, то с тези пари те отново закупуват стоки от икономиката на Китай. Това означава, че монголите не държат нищо в ръцете си, а скоро парите се връщат в китайския фискален басейн.
Но каква ни е думата, за какво може да използва тези парични средства Китай. Една идея, която ни идва на ум е да се финансират нашествията на азиатски племена в източна посока - към Европа. Така Китай ще може да се спаси от техния натиск и също така евентуално ще успее да си създаде опорни бастиони дълбоко в посока Европа. За това с какви огромни парични средства разполага Китай говори самият проект на китайската стена.
Едно нещо, което не се харесва на китайците е тъгровията, която европейците започват да развиват с Индия. Чрез взаимна търговия Европа и Индия си засилват икономиките, да не говорим, че арабите, които играят междинната роля също намазват нещо значително и даже тръгват на разширение към Китай (Афганистан и Пакистан). Очевидно това изобщо не се нрави на китайците. Какво е разрешението - Османската империя. И защо е нужна османската империя, за да се блокира морският път между Европа и Индия. Другият проект, който се реализира са немците. Там през мост с Османската империя се залагат базите на друга форма на мислене, свързано с Китай.
Освен огромните финансови ресурси, Китай се базира и на фанатичната дисциплина, която е била заложена от будизма, която може да се изрази и във фанатична работоспособност, наблюдавана при немците и при самите китайци, когато се наложи. Нормален човек, колкото и добре да осъзнава ползите от труда, пак не би се наел с такива колосални усилия или пък когато натрупа известно състояние, би "разхлабил" хватката. Но в будизма няма подобно нещо. Същото се усеща и при протестантската етика на труда.
В крайна сметка следите се губят. Европа отново възстановява връзката си с Индия покрай Африка. Развиват се континентите Южна Америка и Северна Америка. Но все пак разликата с Китай по отношение на фанатичното усърдие остава. Освен това не е ясно само германците ли имат връзка с Китай или цялото протестантство е продължител на такава тенденция; може би не или въпросът е "в зависимост" накъде ще задуха вятърът.
| |
| |
| 
|
|
