Да обобщим. Без да съм имал предвид този отговор в началото, в крайна сметка се оформи следната гледна точка. В Европа има 2 влияния и 2 посоки на финансиране. Първото е персийско-индийско и то се прокарва по линията Персия-Делфи-Спарта-Рим-Византия-Венеция-Холандия-Британската Империя. Второто влияние е китайско-монголско и се прокарва по линията на Атила и възникването на папата с манастирските институции, а във Византия чрез исихазма и институциите на манастирите, които се различават от системата на патриарха като служител на императора. Що се отнася до Османската империя, то тя може би е някакво помирение и синтез едновременно на персийско-индийското и на монголо-китайското влияние. Също така, когато стигнем до Холандия и до Британската Империя, може двата клона да са постигнали някаква координация. Самата Венеция макар и да е срещу папата, също показва признаци на лавиране между всички страни.

Да помислим за арабите, какво представлява ислямът. Ислямът се създава при "цивилизоването" на култове на финикийците и Картаген. Тъй като Персия преминава към шиитската версия на исляма, то явно ислямът също е свързан с персийско-индийското влияние. Но имайки предвид, че сунитите се отделят като различен и доминиращ клон, то изказваме мнението, че финикийците и същностните араби изглежда въвеждат китайско-монголско влияние, което между другото им позволява те да са търговците, диктуващи условия в Индия, а не обратното. Обаче това не може да доведе до пълно скъсване с персийско-индийското влияние, примерно имайки предвид произхода на династията на Птолемеите в Египет.