но прехласването на Даниела Кънева действително е в състояние да откаже човек от филма. И от Операта. И от Япония. Суперлативът не е лошо нещо в журналистиката, но когато тече в момент, в който покатерват Бойко Цветанов на две стъпала над Гена, за да могат да се прегърнат без да е толкова комично, колкото е... Или когато дават познатите ни от пет години декори, направени наново специално за това турне... Или когато направо изнудват публиката да каже колко е "субарашии" (прекрасно) и "сугои" (чудесно) и я карат да сравнява постановките с тези на Метрополитен, примерно... Не съм нихилист и си давам сметка, че вероятно скромността не винаги е правилният път и води до комплекси, но май наистина си беше изнудване на публиката...

Въпреки всичко - чу се за наша, почти отписана от самите нас, културна институция. Успех е, безспорно. Само дето националното ни отразяване понамирисваше на поръчка, пропаганда, надувка.

Дали не е възможно и журналистиката да бъде нормална? Особено когато е обслужваща по отношение на културата. Все пак според мен има разлика между отразяване и биене на тъпана. Прекалената хвалба май звучи малко или много съмнително.