|
Тема |
Ето един пример [re: Цвети_anon] |
|
Автор |
Щypeц (непознат
) |
|
Публикувано | 13.12.00 23:47 |
|
|
Снощи, в камерната зала България, отидох да слушам музика. Силна, прецизна, не случайна програма. С Прокофиев и Рахманинов. В първата част - само Бах. Весела Маринова показа едно много смислено и личеше си - осъзнато - свирене. Непоклатима техника и в най-трудните пасажи, никакви странични изхвърляния или занасяния. Това здраво, с много разум изпълнение ми напомни Михаил Плетньов. Звуците преливаха от тържество до тъга. Светлината нарастваше от умълчаната тъмнина след залязлото слънце до блясъка и сиянието на утринната надежда. Прекрасна работа с педалите. И всичко това слято в единството на гениалната Бахова идея и всичко, каквото може да се вземе от инструмента. И въпреки всичко, усещах отшумелите звуци, гледайки отворения капак на рояла. Погледът ми се приплъзваше леко вляво, там където беше завит с калъф клавесина... Продължавам да се питам. На какъв клавир е композирал Бах?!
|
| |
|
|
|