|
|
| Тема |
 За многото саломета |
|
| Автор | доминор (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 29.11.00 13:57 |
|
|
|
Четейки материалите от колекционерите на записи в клуба, ми се ще да провокирам дискусия по темата за записите и концертите/оперните представления.
Ако имаш примерно пет "тристана" или пет "саломета" (как звучи само!), колко пъти в живота си можеш да отделиш време да изслушаш всеки от тях? Насериозно. Без да се заплесваш, разсейваш и вършиш каквото и да било друго - все едно, че си в зала.
Ако имаш възможност да избираш дали да чуеш концерт на свой любим диригент/изпълнител/оркестър или да си купиш запис на същото изпълнение (студиен или концертен), който да си слушаш многократно след това, кое би избрал?
Можеш ли вкъщи да изпиташ същото емоционално удовлетворение, каквото би изпитал, ако ги чуеш на живо. Защото ходенето на концерт е свързано с една психологическа настройка, която трудно се постига пред тонколоните в хола. Естествено хипотезата е, че имаш възможност за избор - знам, че у нас тристаните и салометата не са най-срещаните произведения по афишите, нито пък Дьорд Шолти дирижа всеки четвъртък в зала България.
| |
| |
| 
|
|
