гледах "Песни за Норвегия от Григ". Роял, Григ, в перспектива отворен френски прозорец, пред него -нереално зелена морава, в дъното - фиорди и всичко това на фона на някаква също тъй нереално проста и невинна, а може би и наивна, мелодия.
Разбираш, че и сега, въпреки всичко, което междувременно се е наслоило като знания, вкусове и опит, Григ си остава онова, зеленото и прохладното.

Мда, колкото и да ни е развит слухът, не можем да убегнем от силата на зрителните ефекти. За жалост понякога, друг път - за щастие. ;о)))))