|
В една История на музиката намерих някои избрани части и ме интересува дали отнякъде може да се намери цялото съветско издание или поне нещо по-пълно.
Понеже в момента разполагам с повече време-няколко откъса,които,надявам се,ще ви заинтересуват,ако не сте попадали досега на тези текстове.
"...Музиката е надлична и свръхреална и като такава не се поддава на словесни разсъждения и описания.Тя (спомената преди това бележка) беше насочена срещу схващането,че една музикална творба е в действителност трансцедентална идея,"изразена в пределите на музиката",срещу водещия до абсурд извод,че между чувствата на композитора и музикалната нотация трябва да съществуват точни корелационни зависимости...
...Творбата на композитора Е въплъщение на неговите чувства и естествено тя може да се счита за изразяваща и символизираща тези чувства-въпреки че съзнанието за тази връзка не засяга композитора.По-важен е фактът,че композицията е нещо напълно ново,стоящо ИЗВЪН,НАД онова,което може да се нарече чувства на композитора...И така,МОЕТО възражение към музикалната критика е,че тя обикновено се насочва към онова,за което предполага че е естеството на подражанието-когато тя би трябвало да ни учи да откриваме и да обичаме новата действителност.Едно музикално произведение Е една нова действителност...
...На друго равнище,разбира се,едно музикално произведение може да бъде "красиво","религиозно","поетично","приятно" и толкова много още възклицания,колкото са слушателити,които ги произнасят.Това е добре.Но когато някой уверява,че композиторът "се стреми да изрази" едно чувство,за което този някой следва да ти дава и словесно описание,това значи да снижиш стойността и на думите И на музиката...
...Статистическите анализи показват,че някои хора биха се съгласили,че дадено музикално произведение има изразни качества например в основните измерения на първоначалната концепция,като търсят съответни словесни понятия по нарастващата скала на контрастиращи прилагателни.Ние сме принудени да избираме съответни определения,които никак не са очевидни,но въпросът е там,че според статистическите анализи сме склонни да приемаме някои изумителни свойства.По метода на Осгуд е съвсем възможно да стигнем до заключението,че въведението на Парсифал е по-скоро "синьо" отколкото "зелено"...
...Работата на композитора е перцептуален,а не концептуален процес.Той възприема,той подбира,той комбинира,и ни най-малко не съзнава кога,в кой момент значения от различен вид и важност се появяват в неговата творба.Единственото,което той знае, и от което се интересува,е неговото разбиране,за това как се очертава формата,защото формата е всичко.Той не може да каже абсолютно нищо за смисъла..."
|
Игор Cтравински-"Диалози"
