защото не се наемам да твърдя, че разбирам от пеене. А единствено заради идеята, не си струваше. От друга страна винаги изпитвам леко смущение от "масови" прояви, клонещи към истерия.
Затова пък в дъждовната неделя ходих в зала "България" и смело мога да кажа, че съм изключително доволен и безкрайно изненадан. Не съм вярвал, че нещо като "the best of" може да достави такова удоволствие.
Много добре подбрана програма!
Табаков държеше здраво и филхармониците (личеше си, че го правят с желание) свириха по най-убедителния начин. И в съпровода и в чистата музика. Е, крайните първи цигулки нямат вибратото за нищо, ама то си е по традиция така. Не само тук...
Румен Дойков направи много добросъвестен Манрико и един шеметен Калаф и заслужено обра овациите.
На Гюзелев отново не му достигаше височина и дъх в Набуко. Даже накрая изфалшиви. Донякъде реабилитира с Дон Базилио...
Обаче Александрина Милчева с цялата мощ на внушението, действително показа какво означава художествена ценност! Тая нейна жива и близка, покъртителна Азучена заби иглички в цялото тяло...Абсолютно майсторско изпълнение. Толкова фино, че и за първи път да го чуеш, няма начин да не си помислиш - какъв гений е този Верди!
Браво, за творческата воля на Милчева!
Браво и на капелата. Бляскави и непоклатими! Достойни партньори и истински участници в този празник!