Носталгията я разбирам, но се опитвам да се абстрахирам от нея, защото не всяка носталгия е обективно насочена към нещо по-добро, по-скоро всяка е носталгия по младост. Сега далеч по-спешно от спомена за нашата младост е да спасяваме малкото останало и дори една искра да има, да я раздухваме, не да я тъпчем. Ето, например децата, които ще свирят в четвъртък - сестри на 9 и 14 години с множество награди от международни конкурси. Не са ли те надежда, не са ли онова, което всички искаме? Но е "по-добре" да не знаем за тяхната програма и да не можем да я прочетем, щото, разбирате ли, не отговаря на нечии елитарни разбирания за държавна политика. Ами... дълго ще си говорим за носталгия и държавна политика, докато над блатото останат само мехурчета...

Редактирано от avignon-99842 на 10.03.15 00:47.