|
|
| Тема |
 Михаил Славов |
|
| Автор |
nemsys (ultracrepidate) |
|
| Публикувано | 02.12.14 22:01 |
|
|
|
Пиша 90 минути след края на концерта му тази вечер, в БИАД. След като изцяло се насладих и на половинчасовата разходка из мократа, но красива София. Да, стори ме се безумно красива сега, макар че по абсолютно същия маршрут се прибирах от работа до преди няколко месеца, и рядко успявах да я видя така красива.
Отдавна не бях усещала и онази лекота в себе си, и освободеното дишане, и спокойствието, и ентусиазмът, и щастието на детската наивност (с която пиша сега)... Пълнота.
И всичко това, благодарение на Михаил Славов, Паганини, Брамс и дори - раздрънкания роял в Биад. Витаеше искреност, борба(не просто с рояла), увереност в абсолюта на Музиката, и насладата (естествено - споделена), с която Славов изпълни близо 30 минутните бисове. Поне за мен и в мен.
В такива моменти съм истински щастлива, че Музиката за мен е една непозната фея. Затова, няма да продължа и с интерпретациите на етюдите на Дебюси, които последваха Брамс : )Редактирано от nemsys на 02.12.14 22:04.
| |
| |
| 
|
|
